За култа към личността и неговите последици: Разлика между версии

'''За култа към личността и неговите последици''' е [[Публично говорене|реч]] на [[Хрушчов]], която той произнася на [[25 февруари]] [[1956]] г. пред закрито заседание (оттам и прозвището "тайната„тайната реч"реч“) на XX конгрес на КПСС, в. коятоДокладът осъжда [[култа към личността]] на [[Йосиф Сталин]], масовия терор и свързанитепрестъпленията сот неговтората половина на 30-те години (виж „[[Голямата чистка]]“) до началото на 50-те години на XX престъплениявек, тираниявината иза масовикоито убийстваноси Сталин, а също така проблемите по времереабилитация на Сталиновото управлениепартийните и най-вечевоенни дейци, репресирани по това време. Докладът дава начало на „[[ГоляматаРазмразяване чисткапри Хрушчов|Размразяването при Хрушчов]]“ и става повратен момент в историята на СССР.

Речта на [[Хрушчов]] започва с аргументация против „култа“ обследваща живота, изказвания и писма на [[Маркс]] и [[Ленин]]. Хвърля се светлина върху [[Завещанието на Ленин]], в което вождът на [[Октомврийската революция]] предупреждава партията за грубостта и невъзможността да се работи заедно със Сталин и изказва предложение той да бъде сменен с друг. Подема се критика срещу политиката на Йосиф Сталин непосредствено преди и по време на откриването на [[Източен фронт (Втора световна война)|Източния фронт]] на [[Операция Барбароса|22 юни 1941 година]]. Според Хрушчов не са взети мерки навреме за вкарванепрехвърляне на икономиката на военни релси, не е подготвена отбраната, а данните на разузванеторазузнаването, свързани с датата и самото нападения, биват напълно игнорирани.

Въпреки че речта на Хрушчов в цялостно се възприема с негативен знак спрямо личността на Сталин, в тайния доклад стоят и положителни оценки за дейността на последния свързани най-вече с елиминирането на [[Троцкистко-зинониевския център]], с десния уклон и други фракции – имагинерни или реални – в ранните години на [[КПСС|ВКП(б)]].