Акордеон: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки Етикет: Замяна на „Източници“ с „Бележки“ или обратно |
добавки |
||
Ред 18:
Точното време на навлизане на акордеона в България не е известно, но през 20-те години на XX век той вече е утвърден в оркестрите, изпълняващи [[Българска народна музика|народна]] и [[популярна музика]]. Първите запазени записи на народна музика, изпълнявана и на акордеон са от 1929 година. Първоначално акордеонът има спомагателна роля като ритмохармонична опора в оркестрите, но от 40-те години той вече се използва и за солови изпълнения и като водещ инструмент в някои оркестри, а акордеонистът [[Борис Карлов (музикант)|Борис Карлов]] става една от звездите на българската народна музика.{{hrf|Пейчева|2008|477 – 478}}
Акордеонът е въведен и наложен в българската народна музика главно от [[Цигани в България|цигански]] музиканти, като Борис Карлов, [[Мишо Гюров]], [[Стефан Демирев]], [[Ибро Лолов]], [[Христо Карлов]], [[Трайчо Синапов]], [[Георги Емилов]], [[Димитър Маринов – Муто]], [[Нешко Нешев]], [[Данаил Биков]]. Някои пуристи критикуват акордеона като основен „замърсител“ на традиционната българска фолклорна музика – за разлика от други западни инструменти, като [[цигулка]]та и [[кларинет]]а, устройството на акордеона не позволява пригаждането му към традиционното [[Темпериран строй|нетемперирано звучене]], а често е и причина за [[Хармония (музика)|хармонизирането]] по западен образец на традиционната музика.{{hrf|Пейчева|2008|478, 487 – 490}}
Други композитори и изпълнители като [[Петър Ралчев]], [[Иван Милев (музикант, р. 1956)|Иван Милев]], [[Атанас Стоев]], [[Коста Колев]], Димитър Колев, Тодор Пращаков и др., пишат композиции за съвременна българска фолклорна музика за акордеон, както и музика към танци.
| |||