Орфей: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 50:
Гърците от класическата епоха почитат Орфей като най-великия от всички поети и музиканти. Докато [[Хермес]] изобретява [[лира]]та, Орфей я усъвършенства. Поети като Симонид казват, че музиката и пеенето на Орфей могат да очароват [[птици]]те, [[риби]]те и дивите зверове, да уговорят дърветата и скалите да танцуват<ref>Pseudo-Apollodorus, ''Bibliotheke'' 1.3.2; Euripides, ''Iphigeneia at Aulis'', 1212 and ''The Bacchae'', 562; Ovid, ''Metamorphoses'' 11: "with his songs, Orpheus, the bard of Thrace, allured the trees, the savage animals, and even the insensate rocks, to follow him>"</ref> и да отклонят течението на реките.
 
Орфей е един от шепата герои, които посещават Подземния свят и се връщат. Музиката и песента му имат власт дори над [[Хадес]]. И [[Еврипид]], и [[Платон]] се позовават на историята за спускането му, за да вземе жена си, но не споменават нейното име, съвременен релеф (около 400 г. пр.н.е.) показва Орфей и съпругата му с [[Хермес]]. Елегичният поет Хермесианакт я нарича Агриопа и първото споменаване на нейното име в литературата е в „Плача за Бион“ (1 век пр.н.е.)<ref>Freeman, name="Kathleen (1946). The Pre-Socratic Philosophers. Oxford:0" Basil Blackwell. p. 1.</ref>.
 
Някои източници приписват на Орфей допълнителни дарове за човечеството: [[медицина]], която по-често е под егидата на [[Асклепий]] (Ескулап) или Аполон; писане, което обикновено се приписва на [[Кадъм]]; и [[селско стопанство]], където Орфей поема [[Елевзински мистерии|елевзинската роля]] на [[Триптолем]] като даващ знанията на [[Деметра]] на човечеството. Орфей е [[авгур]] и гледач; той практикува магически изкуства и [[астрология]], основава култове към Аполон и Дионис и предписва мистериозните ритуали, запазени в орфическите текстове. Пиндар и [[Аполоний Родоски]] представят Орфей като арфист и спътник на Язон и аргонавтите.
 
=== Орфей и Евридика ===
[[Файл:Frederic Leighton-Orfeo ed Euridice-1864Paelinck_Orphée_et_Eurydice.jpg|мини|Орфей и [[Евридика]], Жозеф Паелинк]]
{{clear}}
=== Смърт ===
[[Файл:Bin Orpheus.jpg|мини|ляво|„Смъртта на Орфей“, 1874 г., Емил Жан Батист Филип Бен]]
Според [[древногръцката митология]] Орфей е сред [[аргонавти]]те, осъществили похода за [[Златното руно]] към [[Колхида]]. Предполага се, че това е било ок. [[1400 пр.н.е.]] Животът му е обвеян с древни предания и легенди, станали повод да бъде считан за митичен, а не реален герой. Приписват му се голямо количество химни, наричани орфически, в които възхвалява божествата на природата и се стреми да научи сънародниците си с простичка молитва да отдават почитта си към тях. Според легендите лирата му е имала седем струни. Орфей е обявен и за автор на една от поемите „[[Аргонавтика]].“ Учението му е опит да облагороди суровите нрави и да научи хората на по-висока хигиена и култура. Намесата му в религиозната доктрина за отвъдния живот и пътя към безсмъртието, с която влиза в противоречие с официалната тракийска царска идеология, е вероятната причина за неговата трагична гибел. Според гръцкия мит, той е бил разкъсан от тракийките поради това, че е скърбял за починалата си съпруга и не е обръщал внимание на жените около него.
{{multiple image
[[Файл:Kantharos63.9.jpg|мини|„Смъртта на Орфей“, детайл от сребърен [[кантарос]], 420 – 410 г. пр.н.е., колекция на Васил Божков, София, България]]
| align = right
| direction = vertical
| background color = white
| width = 220
| image1 = Kantharos63.9.jpg
| width1 =
| alt1 =
[[Файл:Kantharos63.9.jpg|мини | caption1 = „Смъртта на Орфей“, детайл от сребърен [[кантарос]], 420 – 410 г. пр.н.е., колекция на Васил Божков, София, България]]
| image2 = Gustave Courtois, Orphée - 1875.jpg
| width2 =
| alt2 =
| caption2 = Главата и лирата на Орфей, изхвърлени на бреговете в [[Лесбос]], Гюстав Куртуа, 1875 г.
}}
Първите му изображения са от 600 г. пр.н.е. Разпространението на различни митове за него дължим на старите елини. Известни са 92 негови изображения върху атически вази. На тях са изобразени сцени от основните орфически легенди – за смъртта на жена му нимфата [[Евридика]], която била ухапана от [[змия]] в деня на сватбата им, и опита му да я спаси от подземното царство. Орфей слязъл в подземния свят и пленил с тъжните си песни бога на смъртта – [[Хадес]]. Той се съгласил да му върне Евридика, но при условие, че няма да се обръща, за да я види, преди да излязат на [[горния свят]]. По пътя певецът не издържал и се обърнал назад. Така Евридика отново се върнала в подземното царство.
 
Line 66 ⟶ 79:
 
Сред многобройните варианти на орфическите легенди най-устойчиви са тези за изумителната му дарба като музикант и певец. От тях е и началото на неговия канонизиран образ на укротител на дивия свят и чудодейната му лира. Счита се, че той е основател на орфическите мистерии, които стават особено актуални в епохата на елинизма след завоеванията на [[Александър Велики]].
[[Файл:Orpheus-from-Kardzhali.jpg|мини|ляво|Статуя на Орфей в [[Кърджали]]]]
[[Файл:Life of Orpheus Greek Mythology (Extra Details).svg|мини|Места, където е живял Орфей]]
[[Файл:Hermes Eurydike und Orpheus MKL1888.png|мини|Хермес, Евридика и Орфей (релеф във Вила Албани, Рим)]]
 
 
 
== Вижте също ==