Музакия: Разлика между версии

Носи наименонанието си от кланааристократичния род [[МузакаМузаки (род)|МузакаМузаки]] –, [[властел]]скичиито [[род (общност)|род]],представители основалосновават [[Княжество Музака]].

Музакия има [[триъгълник|триъгълна]] форма с [[площ]] 1350 кв. км, и е разположена между [[устие]]то на река [[Шкумбини]] в [[Адриатическо море]] и градовете [[Валона]] и [[Елбасан]]. На север Музакия е ограничена от река Шкумбини, на запад от Адриатическо море, а на югоизток от [[хълм]]овете на [[Малакастра]] и [[Южноалбански планини|Южноалбанските планини]].

До [[Втората световна война]] областта е за[[блато|блатена]]. След войната започва изграждане на хидромелиоративни съоръжения, посредством които се отводняват плодородни земи, което позволява [[Равнина (география)|равнината]] да се обработва. Днес Музакия е предимно [[селско стопанство|селскостопански]] район. Областта има ниска [[надморска височина]] (до 20 m), а най-високата ѝ точка се издига на 235 m над морското ниво. ТеренаТеренът е [[хълм]]ист. По адриатическото крайбрежие на областта има [[лагуна|лагуни]], които заемат около 100 km ² от общата ѝ площ. Най-известната лагуна е [[Караваста]].

Областта придобива името си от кланарода Музаки, който владее областта от [[13 век|13]] до [[15 век]]. Преди това областта е известна като ''Саврово поле'' или ''[[поле (земна форма)|полето]] Савра''. Най-южната част от областта до река [[Вьоса]] и Валона се нарича ''Вльорска Музакия'', на север от нея до [[Фиер]] е ''Фиерска'' или ''Малка Музакия'', а северната част от областта до [[Люшня]] е известна като ''Люшнячка'' или ''Голяма Музакия''.

През [[античност]]та в района на Музакия е основана [[Древна Гърция|древногръцката]] [[колония]] [[Аполония (Илирийска)|Аполония]]. Районът на Музакия е мочурлив и не особено подходящ за [[земеделие]] и отглеждане на зърнени култури, но въпреки това има площи, които позволяват отглеждането на селскостопански култури в района, които се изнасят от [[пристанище|пристанищата]] на Аполония и [[Драч]].

От Аполония в североизточна посока води южнияюжният ръкав на [[римски път|римския път]] [[Виа Егнация]], който е най-прекияпрекият път през [[Балкани]]те от [[Рим]] през [[Мала Азия]] за [[Левант]]а.

През [[средновековие]]то областта е във [[Византия|византийско]] и [[България|българско]] владение, а през [[14 век]] е в границите на [[Душаново царство|Душановото царство]]. За кратко в края на [[13 век]] областта е в патримониума на [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското]] и зависимото от него [[Албанско кралство]]. След разпада на Душановото царство, областта е самостоятелно владение на кланарода Музаки до завладяването ѝ от [[Османска империя|Османската импария]]. На територията на областта е формирано [[Княжество Музаки]], което се включва в [[Лешка лига|Лешката лига]] за борба срещу османските нашественици.

По време на [[Албанските земи под османско владичество|османското владичество]] от обработваемите земи в областта са образувани [[вакъф]]ски имоти. Поради заблатения характер на района, в областта по това време често избухват [[пандемия|пандемии]] от [[малария]]. По тази причина районарайонът е слабо населен и често натукоттук мигрират [[арумъни]], които ползват пасищата в областта за стадата си.

По време на Втората световна война италианските окупационни власти пристъпват към отводняване на блатата в Музакия. През 70-те години на [[20 век]] с помощта на [[Съветския съюз]] комунистическиякомунистическият режим на [[Енвер Ходжа]] изгражда тук многобройни отводнителни канали и помпени станции, посредством които отводнява окончателно областта, превръщайки я в един от най-плодородните райони на страната. По това време част от [[население]]тонаселението мигрира към [[Гърция]], а на друга негова част трудатрудът се ползва принудително за построяването на хидромелиоративните отводнителни съоръжения. Тук са заточени и включени принудително за изграждане на съоръженията и немалка част от политическите противници на режима на Енвер Ходжа.

Днес отводняването на блатата на Музакия е завършен процес. Огнищата на маларическата [[болест]] са ликвидирани. В района има изградени [[железопътна линия|железопътни линии]] и [[път]]ищапътища. В югоизточната част на Музакия се разработват находища на [[нефт]] и [[природен газ]], а [[Патос]] и [[Кучова]] са центрове на албанската нефтопреработваща промишленост.