Графема: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 89.106.110.79 (б.), към версия на Vodenbot
Етикети: Отмяна Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Разширена мобилна редакция
Редакция без резюме
Етикети: Отменени Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 1:
'''Графема''' (от гръцкия глагол ''γράφω'', ''gráphō'' — ''пиша'') или '''писмено̀'''<ref>В множествено числа е ''писмена̀''.</ref> е основният елемент на всяка [[Писменост|писмена система]]. Графеми например са [[буква]], китайски йероглиф, [[цифра]], синтактични обозначения и други.
 
В различните видове писмености, графемата може да бъде обозначител на звук (какъвто е случаят с [[азбука|азбуките]]случая), сричка (при [[сричкова писменост|сричковите писмености]]) или цяла дума (както е при [[логографическа писменост|логографическите писмености]]). Класифицирането на дадена писменост към определен вид не ограничава вида на графемите в нея; например, в българската писменост се използват графемите ''4'' и ''2'', обозначаващи цели думи, а не звукове.
== Съдържание на графемата ==
В различните видове писмености, графемата може да бъде обозначител на звук (какъвто е случаят с [[азбука|азбуките]]), сричка (при [[сричкова писменост|сричковите писмености]]) или цяла дума (както е при [[логографическа писменост|логографическите писмености]]). Класифицирането на дадена писменост към определен вид не ограничава вида на графемите в нея; например, в българската писменост се използват графемите ''4'' и ''2'', обозначаващи цели думи, а не звукове.
 
Дори при звуковите писмености понятията графема и звук не се припокриват във всички случаи. Например в българската азбука се наблюдава явлението [[дифония (езикознание)|дифония]]: една графема има за стойност фонемно съчетание - графемите ''щ'', ''ю'' и ''я'' имат фонемни стойности съответно [шт], [йу] и [йа]. Явлението [[афония (езикознание)|афония]] се е проявявало в стария български правопис - графемите ''ъ'' и ''ь'' не са имали звукова стойност в края на думите за българите от началото на миналия век. Когато една графема отговаря един звук от речта, това се нарича [[монофония (езикознание)|монофония]].
==== Съдържание на графемата в азбуките ====
Дори при звуковите писмености понятията графема и звук не се припокриват във всички случаи. Например в българската азбука се наблюдава явлението [[дифония (езикознание)|дифония]]: една графема има за стойност фонемно съчетание - графемите ''щ'', ''ю'' и ''я'' имат фонемни стойности съответно [шт], [йу] и [йа]. Явлението [[афония (езикознание)|афония]] се е проявявало в стария български правопис - графемите ''ъ'' и ''ь'' не са имали звукова стойност в края на думите за българите от началото на миналия век. Когато една графема отговаря един звук от речта, това се нарича [[монофония (езикознание)|монофония]].
 
Ако съотношението между графема и звук се погледне от перспективата на последното, то тогава се говори за [[монография (езикознание)|монография]] (един звук е представян от една графема), [[диграфия (езикознание)|диграфия]] (един звук може да бъде изобразен посредством две графеми), [[триграфия (езикознание)|триграфия]] (посредством три графеми) и [[полиграфия (езикознание)|полиграфия]] (когато повече от три графеми могат да изобразят даден звукдазвук).
 
== Изобразяване на графемата ==