Симеон Молеров (живописец): Разлика между версии

 

== Биография ==

 

Самостоятелно дело на Симеон Молеров са [[икона|иконите]] в църквата „[[Света Троица (Банско)|Света Троица]]“ в Банско, както и иконите в църквата „[[Сретение Господне (Добърско)|Сретение Господне]]“ в село [[Добърско]] (около 1860 година), смятани за негови върхови постижения. В 1882 година рисува 46 икони за църквата „[[Свети Атанасий (Елешница)|Свети Атанасий]]“ в село [[Елешница (Област Благоевград)|Елешница]], а на следната 1883 иконите за църквата „[[Свети Димитър (Бачево)|Свети Димитър]]“ в [[Бачево]] и 30 икони за църквата „[[Успение Богородично (Игралище)|Успение Богородично]]“ в [[Игралище]]. През 1897 година изписва иконите за църквата „[[Успение Богородично (Лъджене)|Успение Богородично]]“ в [[Лъджене]]. През 70-те и 80-те години рисува икони за [[Зографски манастир|Зографския]] и други атонски манастири. В 1897 година работи в Солун.<ref>{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location=София |isbn= |pages= 515 |url= |accessdate=}}</ref>

 

Често стилът на сина силно наподобява този на бащата, но като цяло предпочитани от него са линеарно-плоскостните изображения и по-студените цветове. Усеща се влияние на светогорската религиозна живопис.

 

Симеон Молеров има двама сина, Вишан Молеров и [[Георги Молеров]], който наследява занаята на баща си, но умира много млад, с което се прекъсва зографската традиция на рода.<ref>Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1986.</ref><ref>{{ЕПК|1|586}}</ref><ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.435.</ref>