|
[[Файл:Map Skagerak-Kattegat.PNG|мини|250п|Карта на [[Скагерак]] и Категат.]]
'''Категат''' ({{lang|da|Kattegat}}; {{lang|sv|Kattegatt}}) е [[проток]], който разделя [[Швеция|шведското]] крайбрежие на [[Скандинавски полуостров|Скандинавския полуостров]] и [[Дания|датския]] полуостров [[Ютланд]]. Тойи свързва заливапротока [[Скагерак]] на [[Северно море]] с [[Балтийско море]].<ref>{{cite web|url=https://www.britannica.com/place/Kattegat|title=Kattegat|publisher=Encyclopædia Britannica|date=16 юли 2012|accessdate=19 октомври 2019}}</ref>
Името Категат е съчетание от думите ''katt'' (тесен) и ''gat'' (дупка) на [[среднодолнонемски език]] – общ език на градовете от [[Ханза]]та и предшественик на [[Долногермански езици|долногерманските езици]]. Въпреки привидната си ширина плавателната част на Категат е тясна поради плитчините в западната му част. Съществува предположение, че втората част от името произлиза от промяна в изговора на [[Codanus sinus]] – „залива“, разделящ континента от „Скандинавските острови“, описан от римския географ [[Помпоний Мела]] и цитиран като авторитетно описание от [[Плиний Стари|Плиний]] в неговата „Естествена История“.
== География ==
Североизточният бряг на Категат в шведската провинция [[Бухуслен]] е разкъсансилно разчленен от [[фиорд]]и и заливи (Кунгсбакафиорд, Хакефиорд и др.) и е осеян с множество малки и по-големи [[остров]]четаи (Чорн, Уруст и др.), докато югоизточният бряг в провинция [[Халанд (провинция)|Халанд]] и крайбрежието на Ютланд на запад имат по-плавно извита [[брегова линия]]. Тук на шведския бряг са заливите Шелдервикен и Лахолмсбуктен, а на датския – Олборгбугт и Олбекбукт. На юг връзката с Балтийско море не е директна, а чрез по-малките протоци [[Йоресун]], [[СтуребелтСтурабелт]] и [[Лилебелт]]. Между тях се намират датските острови [[Шеланд]] и [[Фюн]]. Условната граница между Категат и Скагерак е линията между [[нос (география)|нос]] [[Гренен]] (най-северната точка на Дания, на полуостров [[Скагенс Оде]]), с островната група Патер ностершерен (''Pater Nosterskären'', букв. скалите Отче наш, от [[латински език|латински]] „[[Отче наш|Pater Noster]]“), северозападно от шведския остров [[Марщранд]]. В средата на протока се намират два големи датски острова Анхолт (на юг) и Лесьо (на север). Дължина – 270 km, ширина от 60 km на север до 122 km на юг. Дълбочина – 17 – 124 метра. Площ – 30 000 km<sup>2</sup>. В протока се наблюдават две морски течения: по-слабо солено повърхностно, със северно направление, и по-солено дълбочинно, с южно направление. През по-сурови зими крайбрежните му райони замръзват. Главни шведски пристанища са [[Халмстад]], [[Фалкенберг]], [[Варберг]] и [[Гьотеборг]], а по-големи датски – [[Орхус]], Грено и [[Фредериксхавън]].<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article126984.html «Большая Советская Энциклопедия» – Каттегат, т. 11, стр. 537]</ref>
Дължина – 270 km. Минимална ширина – 60 km. Дълбочина – 17 – 124 метра. Площ – 30 000 km<sup>2</sup>
== Бележки ==
|
