|
[[Файл:Memorial-plate-of-June-uprising.jpg|мини|250px|Мемориална плоча от с. [[Очуша]]]]
[[Българска марксическа историография|Българската марксическа историография]] в пропаганден стил определя [[Юнското въстание]] от 1923 г., като противопоставяне на фашизма, а [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] от 1923 г. като първото в света антифашистко въстание.{{hrf|Фол|1981|339}} Като цяло организаторите на превратите от 1923 и 1934 година, както и последвалия [[авторитарен|личен режим]] на цар Борис III, остават с ограничена обществена подкрепа и имат изявени политически противници. На практика те остават по-скоро режими с характеристики на тоталитаризъм и авторитаризъм, които използват само отделни елементи от фашистката идеология. Що се касае за периода на Втората световна война, тогава в страната е въведено [[военно положение]] и са приети редица законови ограничения на правата на човека, включително пакет [[:антисемитски]] закони.
== Прилики и разлики между фашизма и нацизма ==
Независимо, че и двете идеологии са крайно националистически, [[Етатизъм|етатистки]],[[Империализъм|империалистически]],[[Социален консерватизъм|социално консервативни]] и целящи създаването на еднопартийна система, между тях има значителни разлики. Нацизмът е [[Расизъм|расистки]] и [[Антисемитизъм|противоеврейски]], до степен да устройва [[геноцид]] над цели народи, докато Мусолини се е отнасял негативно към Расизма, а фашистите са допускали мощта на Италия да бъде възстановена с помощта на различни нации и народности. Фашизмът е настроен негативно към всяка социалистическа идеология и фашистките общество и стопанство са изградени върху идеологията на [[Корпоративизъм|корпоративизма]], докато истинското име на хитлеризма е било Националсоциализъм, нацистката партия е искала [[конфискация]] на нетрудовите доходи, през [[Втора световна война|войната]] дивидентите на собствениците на оръжейната промишленост са били ограничени до 6%,<ref>[https://chitanka.info/text/16259/31#textstart Желю ЖелевФашизмът,(Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм): 6. Икономически основи на фашистката държава]</ref>а [[СА|щурмоваците]] са искали след идването на Хитлер на власт превръщането на Германия в социалистическа държава, заради което [[Нощ на дългите ножове|през периода 30 юни - 2 юли 1934 са подложени на разправа]], взела стотици жертви, сред които и създателят им [[Ернст Рьом]].<ref>[https://www.dnevnik.bg/analizi/2015/08/23/2595645_prochit_na_istoriiata_za_blizostta_na_hitler_s_marks_i/ Прочит на историята: За близостта на Хитлер с Маркс и различията му с Мусолини]</ref>
== Пропагандно използване на определението "фашизъм" ==
Още по време на [[Втора Световна война|Втората световна война]] съветската [[пропаганда]] превръща фашизмът в синоним на [[нацизъм]], защото истинското име на [[Адолф Хитлер|хитлеровата идеология]] е било националсоциализъм, а след войната [[Комунизъм|комунистическите]] и другите леви политически кръгове често обвиняват във "фашизъм" всички лица, партии, организации и/или дори държави, противопоставящи се на политическите им позиции, риторика и/или действия, независимо от истинските политически убеждения на обвиняваните и политиката на съответните правителства.<ref>[https://chitanka.info/text/16259-fashizmyt/28#textstart Желю Желев, Фашизмът:Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм:3. Различия между фашистката държава и военната диктатура]</ref><ref>[https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-intervyu-ivan-sotirov-saprotivata-sreshtu-lukov-marsh-e-opit-na-komunistite-da-se-legitimirat-chrez-borba-sreshtu-izmisleniya-ot-tyah-fashizam Иван Сотиров: Съпротивата срещу Луков марш е опит на комунистите да се легитимират чрез борба срещу измисления от тях „фашизъм“]</ref> От страна на [[Македонизъм|македонистите]] това обвинение се използва към миналите и днешните [[България|български държава]],[[Българи|народ]] и дори [[Българската православна църква|църква]] заради позицията и политиките им по [[Македонски въпрос|македонският въпрос]], независимо че те са се ползвали с поддръжката на огромното мнозинство от славянското население на [[Македония (област)|Македония]] десетилетия преди създаването на фашистката идеология.<ref>[http://www.freemacedonia.net/statia.php?sn=83&t=2& БОЖИДАР ДИМИТРОВ ГО ВОЗКРЕСЕ БУГАРСКИОТ ФАШИЗЪМ]</ref><ref>[https://www.dudinka.org/%D0%B1%D1%83%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%84%D0%B0%D1%88%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8/ БУГАРСКИ ФАШИСТИ]</ref>
== Бележки ==
; Цитирани източници
* {{cite book | last = Головински | first = Евгени (ред.) | year = 2003 | title = Българска енциклопедия „А-Я“ | publisher = Книгоиздателска къща „Труд“ | location = София | isbn = 954-528-313-0 | lang = }}
* {{cite book | last = Гунев | first = Георги | coauthors = Иван Илчев | year = 2007 | title = Уинстън Чърчил и Балканите | publisher = Рива | location = София | isbn = 978-954-320-105-1 | lang = }}
* {{cite book | last = Туртуриков | first = Георги | authorlink = Георги Туртуриков | title = Кратък терминологичен речник по история | year = 2003 | location = Стара Загора | isbn = 954-91341-1-3 | lang = }}
* {{cite book | last = Фол | first = Александър | coauthors = и др. | year = 1981 | title = Кратка история на България | publisher = Наука и изкуство | location = София | lang = }}
* {{cite book | last = Blamires | first = Cyprian | year = 2006 | title = World Fascism: a Historical Encyclopedia, Volume 1 | publisher = ABC-CLIO | location = Santa Barbara | lang = en }}
* {{cite book | last = Davies | first = Peter | coauthors = Derek Lynch | year = 2002 | title = The Routledge Companion to Fascism and the Far Right | publisher = Routledge | lang = en }}
| 