Врабча: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 26:
== География ==
Село Врабча се намира в планината [[Гребен (планина)|Гребен]], гранична между България и Сърбия. Отстои на 70 km от [[София]] и на 10 km от [[Трън]]. Непосредствено преди селото по пътя от Трън има малък водопад. Съвсем близо се намира връх [[Драговски камък]], където е имало крепост.
== История ==
Късноантичната и средновековна крепост „Градище“ се намира на едноименната височина на 720 метра северозападно по права линия от центъра на селото. Изградена е на естествено защитено възвишение. Стената е била изградена от ломен камък, споен с хоросан. Очертава се под вал, но се е виждала и над повърхността. Съществувала е и през ранното Средновековие. Надморска височина: 1093 метра. GPS координати: 42°52’16” с.ш. и 22°42’01” и.д.<ref>Митова-Джонова, Димитрина, „Археологическите паметници в Пернишки окръг“, София, 1983 г.</ref> В миналото на върха на едноименното възвишение са се провеждали събори, в последните години те се правят в центъра на селото.<ref name="ReferenceA">Тонин, Димитър, „Трънски край“, Енциклопедичен пътеводител, 2017 г., Издателство „Шамбала“</ref>
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от [[1623]] – [[1624]] година селото е отбелязано под името ''Върабча'' с 28 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства).<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 295</ref> Отбелязвано е също и като ''Вирабеч (Врабец)'' в 1453 г., ''Вирабчу (Вирабчо)'' в 1576 г., ''Вирабча'' в 1624 г.,<ref>Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 1961, стр.384</ref><ref>Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576 – 77 г.). Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, 446.</ref><ref>Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХVI, 1972 (Турски извори), стр.178</ref> ''Врабча'' в 1451 г.,<ref>Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХIII, 1966 (Турски извори), стр.364</ref> ''Врабча'' в 1878 г.<ref>Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932.</ref> Населението във Врабча по време на османското владичество винаги е било изключително българско и в него и околностите му никога не имало турски конак.<ref>Николай Симов Николов, „Село Врабча, Трънско“, издателство „Шамбала“, 2021 г., стр.27, ISBN 978-954-319-260-1</ref>
На 30 декември [[1877]] година в с. Врабча капитан [[Симо Соколов]] обявява Знеполско-Краищенско въстание, обхванало районите на Западните български покрайнини. Това е част от националноосвободителното движение на българите, съвпаднало с Руско-турската освободителна война (1877 – 1878). Същия ден завършва прехвърлянето на Западния отряд на руската армия през [[Стара планина]].
Ред 41:
През [[1907]] година във Врабча е основана земеделска кооперация „Победа“. В [[1933]] година е основана и кооперация за застраховане на добитък. Към [[1935]] г. земеделската кооперация има 44 члена, а животновъдната – 21.<ref>Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 33 (не е отбелязана в изданието – Трънска околия)</ref>
== Население ==
В „Българска Енциклопедия“ на братя Данчови е отбелязано за Врабча:
{{цитат|''„с. въ Трънска околия; 845 ж. На североизтокъ отъ Трънъ. Живописна околностъ. Населението се занимава съ земеделие, скотовъдство и дюлгерство и е особено гостоприемно. При преброяването презъ 1926 г. имало е 1,029 ж.“''<ref>Данчов, Н. Г. и И. Г. Данчов, Българска Енциклопедия, София 1936, с. 241</ref>|}}
Line 59 ⟶ 60:
* [[Светилище Гарванов камък (Гребен планина)|Светилище Гарванов камик]] (1008 m)
* Късноантична и средновековна крепост Градище на връх Градище (1093 m)
== Просветна дейност ==
В селото се открива килийно училище още в XVII век.<ref>Николай Симов Николов, „Село Врабча, Трънско“, издателство „Шамбала“, 2021 г., стр.47, ISBN 978-954-319-260-1</ref> В 1874 г. е открито и светско, но тъй като е много малко и не може да побере децата, се е преподавало също и в частни къщи – Дживджиловата, Тасевата, Маревата и др. През 1921 г. е открита и прогимназията. Сегашното училище „Поручик Стоян Т. Банов“ е изградено през 1942 г. от предприемача Тодор Лумин.<ref>Николай Симов Николов, „Село Врабча, Трънско“, издателство „Шамбала“, 2021 г., стр.50, ISBN 978-954-319-260-1</ref> Поради липса на ученици прогимназията е закрита през 1968 г.<ref>Николай Симов Николов, „Село Врабча, Трънско“, издателство „Шамбала“, 2021 г., стр.55, ISBN 978-954-319-260-1</ref>
== Фамилни срещи ==
| |||