Въдрища: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 29:
Кукушкият околийски училищен инспектор [[Никола Хърлев]] пише през 1909 година:
 
{{цитат|Въдрища (Сари кадъ), 9/III, 2 1/4 ч. от [[Бабяни|Бабян]]. Всичко 100 къщи: 90 български екзархисти и 10 [[цигани]] [[мохамедани|мухамедане]], всички чифлик. Доста забогатели селяне поради извънмерното плодородие на почвата (един погон, засет с пиперки дава 50 лири годишно?). Екзархията признали в 1903 г., подир [[Закон за спорните черкви и училища|статуквото]], но българско училище са имали нередовно отпреди 30 години. В селото има две черкви и две училища. Засега черквите и едното училище са затворени. Черковни имоти - 8 къщи и няколко погона ниви; годишно взимат 7-8 лири приход. Освен туй бегът дава всяка година по едно рабо земя да се обработва в полза на черквите. Отвореното училище е двуетажно, с две стаи, таваносано. И двете стаи имат по 7Х5Х3 m големина и добре се осветляват.<ref name="Извори 84">{{cite book |title= Рапорт по ревизията на селските бълтарскибългарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= Хърлев |first=Никола |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 84 }}</ref>}}
 
През септември 1910 година селото пострадва по време на [[обезоръжителна акция на младотурците|обезоръжителната акция на младотурците]]. Част от селяните са подложени на изтезания. Кметът на Въдрища Кръсте е убит. Убит е и бившият член на ВМОРО П. Атанасов. По-късно предателят му Божил Филов е линчуван от селяните. Селото е разграбено от войската, която заплашва селяните, че ще ги избие, ако не станат гърци. В резултат от селото е изгонен българският учител Ефтим Улумчиев и селото решава да стане патриаршистко.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 25, 9 октомври 1910, стр. 4.</ref>