Уикипедия

Въдрища

Върдища или Въдрица (на гръцки: Παλαιός Μυλότοπος, Палеос Милотопос, до 1927 година Βούδριστα, Вудриста[1]), на турски Сари кади, е село в Егейска Македония, дем Пела на област Централна Македония.

Въдрища
Παλαιός Μυλότοπος
— село —
Църквата „Света Петка“
Църквата „Света Петка“
Гърция
40.8031° с. ш. 22.3261° и. д.
Въдрища
Централна Македония
40.8031° с. ш. 22.3261° и. д.
Въдрища
Воденско
40.8031° с. ш. 22.3261° и. д.
Въдрища
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПела
Географска областСолунско поле
Надм. височина35 m
Население644 души (2021 г.)
Въдрища в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено в Солунското поле, на 35 m надморска височина, на 8 km северозападно от град Енидже Вардар (Яница) и на 3 km югозападно от Ново Въдрища (Неос Милотопос) между него и село Кариотица.[2]

История

редактиране

Етимология

редактиране

Според академик Иван Дуриданов името е първоначален патроним на -ишти < -itji от рядкото лично име Въдро, запазено във фамилното име Въдрев от старобългарското *    , съкратена форма на гръцкото Ανδρέας с протетично в пред ѫ подобно на новобългарското въже от старобългарското ѫже.[3]

В Османската империя

редактиране
 
Новоизмазаният вход на църквата „Света Петка“

Селото се споменава в Слепченския поменик от XVII - XVIII век като Вадрища.[3]

Във Въдрища е строена и една от най-старите църкви в областта – „Света Петка“ през 1756 година, която е била епископска катедра. До селото е и църквата „Свети Атанас“, строена около 1800 година вероятно като манастирски католикон и изгаряна в 1842 и 1933 година.[4][5] В нея е открито евангелие от 1659 година, което се намира в Националния исторически музей в София.

В XIX век Въдрища е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Будриста (Boudrista), Воденска епархия, живеят 450 гърци.[6] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Въдрища (Сари Кади) брои 800 жители българи.[7]

Към 1903 година цялото християнско население на селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[8] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Въдрица (Voudritza) има 560 българи екзархисти.[9]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

„ Въдрища (Сари кадъ), 9/III, 2 1/4 ч. от Бабян. Всичко 100 къщи: 90 български екзархисти и 10 цигани мухамедане, всички чифлик. Доста забогатели селяне поради извънмерното плодородие на почвата (един погон, засет с пиперки дава 50 лири годишно?). Екзархията признали в 1903 г., подир статуквото, но българско училище са имали нередовно отпреди 30 години. В селото има две черкви и две училища. Засега черквите и едното училище са затворени. Черковни имоти - 8 къщи и няколко погона ниви; годишно взимат 7-8 лири приход. Освен туй бегът дава всяка година по едно рабо земя да се обработва в полза на черквите. Отвореното училище е двуетажно, с две стаи, таваносано. И двете стаи имат по 7Х5Х3 m големина и добре се осветляват.[8] “

През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Част от селяните са подложени на изтезания. Кметът на Въдрища Кръсте е убит. Убит е и бившият член на ВМОРО П. Атанасов. По-късно предателят му Божил Филов е линчуван от селяните. Селото е разграбено от войската, която заплашва селяните, че ще ги избие, ако не станат гърци. В резултат от селото е изгонен българският учител Ефтим Улумчиев и селото решава да стане патриаршистко.[10]

В Гърция

редактиране
 
Църквата „Свети Атанасий“

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Вадрища (Вадришта) има 60 къщи славяни християни и 20 къщи цигани мохамедани.[11]

Българското му население се изселва - емигрират официално 337 души. На тяхно място са настанени 700 понтийски гърци бежанци от Турция.[2] В 1927 година е прекръстено на Милотопос. За бежанците е построено Ново Въдрища (Неос Милотопос).[2] Според преброяването от 1928 година селото е чисто бежанско с 226 бежански семейства с 825 души.[12] След извършените през 30-те години мелиорации, в селото се заселват и няколко влашки семейства. В 1940 година Ново Въдрища започва да се води като отделно селище и името на Въдрища е сменено на Палеос Милотопос, а населението му в преброяването спада на 529 души, от които според Тодор Симовски 3/5 с местен произход.[2] Според статистиката на Народоосвободителния фронт от 1947 година от 610 жители 400 са местни, 150 бежанци и 60 власи.[2] Според Симовски от 819 души в 1991 година над 2/3 са мести.[13]

Тъй като землището е равнинно и се напоява добре, селото е доста богато. Произвеждат се овошки и памук и жито, но се отглежда и едър рогат добитък.[13]

Прекръстени с официален указ местности в община Въдрища на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Чаир[14] Τσαΐρι Ливади Λιβάδι[15] местност на ЮЗ от Въдрища[14]
Кларница[14] Κλαρνιτσα Трохос Τροχός[15] местност на СЗ от Въдрища[14]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 410[2] 631[2] 1098[2] 529[2] 617[2] 763[2] 754[2] 753[13] 819[13] 831 720 644

Личности

редактиране
 
Константинос Вудрислис
Родени във Въдрища
  •   Вангелис Бекос (Βαγγέλης Μπέκος), гъркомански андартски деец[16]
  •   Константинос Вудрислис (Κωνσταντίνος Βουδρισλής), гъркомански андартски деец, четник[17][18]

Бележки

редактиране
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 64. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ а б Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 185.
  4. ↑ Църквите на Въдрища на сайта на Дем Кирос, архив на оригинала от 14 януари 2010, https://web.archive.org/web/20100114143730/http://www.dimoskyrrou.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=20&Itemid=75, посетен на 27 януари 2010 
  5. ↑ Въдрища на сайта на Дем Кирос, архив на оригинала от 15 януари 2010, https://web.archive.org/web/20100115031129/http://www.dimoskyrrou.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=19&Itemid=58, посетен на 27 януари 2010 
  6. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
  7. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
  8. ↑ а б Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 84.
  9. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
  10. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 25, 9 октомври 1910, стр. 4.
  11. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 28. (на сръбски)
  12. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  13. ↑ а б в г Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 65. (на македонска литературна норма)
  14. ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  15. ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1072. (на гръцки)
  16. ↑ ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
  17. ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 129. (на гръцки)
  18. ↑ Κωνσταντίνου Βουδρισλή, Συλλογή Φωτογραφιών[неработеща препратка]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Въдрища&oldid=12345998“.