Върдища или Въдрица (на гръцки: Παλαιός Μυλότοπος, Палеос Милотопос, до 1927 година Βούδριστα, Вудриста[1]), на турски Сари кади, е село в Егейска Македония, дем Пела на област Централна Македония. Населението му е 831 души (2001).

Въдрища
Παλαιός Μυλότοπος
— село —
Църквата „Света Петка“
Църквата „Света Петка“
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пела
Географска област Солунско поле
Надм. височина 16 m
Население 831 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в Солунското поле на 8 километра северозападно от град Енидже Вардар (Яница) и на 3 километра югозападно от Неос Милотопос между него и село Кариотица.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Селото се споменава в Слепченския поменик от XVII - XVIII век като Вадрища. Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишти от рядкото лично име Въдро, запазено във фамилното име Въдров от старобългарското *Ѫдро, съкратена форма на Ανδρέας с протетично в пред ѫ подобно на новобългарското въже от старобългарското ѫже.[2]

 
Новоизмазаният вход на църквата „Света Петка“

Във Въдрища е строена и една от най-старите църкви в областта – „Света Петка“ през 1756 година, която е била епископска катедра. До селото е и църквата „Свети Атанас“, строена около 1800 година вероятно като манастирски католикон и изгаряна в 1842 и 1933 година.[3][4] В нея е открито евангелие от 1659 година, което се намира в Националния исторически музей в София.

В XIX век Въдрища е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Будриста (Boudrista), Воденска епархия, живеят 450 гърци.[5] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Въдрища (Сари Кади) брои 800 жители българи.[6]

Към 1903 година цялото християнско население на селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[7] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Въдрица (Voudritza) има 560 българи екзархисти.[8]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

Въдрища (Сари кадъ), 9/III, 2 1/4 ч. от Бабян. Всичко 100 къщи: 90 български екзархисти и 10 цигани мухамедане, всички чифлик. Доста забогатели селяне поради извънмерното плодородие на почвата (един погон, засет с пиперки дава 50 лири годишно?). Екзархията признали в 1903 г., подир статуквото, но българско училище са имали нередовно отпреди 30 години. В селото има две черкви и две училища. Засега черквите и едното училище са затворени. Черковни имоти - 8 къщи и няколко погона ниви; годишно взимат 7-8 лири приход. Освен туй бегът дава всяка година по едно рабо земя да се обработва в полза на черквите. Отвореното училище е двуетажно, с две стаи, таваносано. И двете стаи имат по 7Х5Х3 m големина и добре се осветляват.[7]

През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Част от селяните са подложени на изтезания. Кметът на Въдрища Кръсте е убит. Убит е и бившият член на ВМОРО П. Атанасов. По-късно предателят му Божил Филов е линчуван от селяните. Селото е разграбено от войската, която заплашва селяните, че ще ги избие, ако не станат гърци. В резултат от селото е изгонен българският учител Ефтим Улумчиев и селото решава да стане патриаршистко.[9]

В ГърцияРедактиране

 
Църквата „Свети Атанасий“

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Българското му население се изселва и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1927 година е прекръстено на Милотопос. Според преброяването от 1928 година селото е чисто бежанско с 226 бежански семейства с 825 души.[10] В 1940 година името му е сменено на Палеос Милотопос.

ЛичностиРедактиране

 
Константинос Вудрислис
Родени във Въдрища
  •   Вангелис Бекос (Βαγγέλης Μπέκος), гъркомански андартски деец[11]
  •   Константинос Вудрислис (Κωνσταντίνος Βουδρισλής), гъркомански андартски деец, четник[12][13]

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 185.
  3. „Църквите на Въдрища на сайта на Дем Кирос“, архив на оригинала от 14 януари 2010, https://web.archive.org/web/20100114143730/http://www.dimoskyrrou.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=20&Itemid=75, посетен 14 януари 2010 
  4. „Въдрища на сайта на Дем Кирос“, архив на оригинала от 15 януари 2010, https://web.archive.org/web/20100115031129/http://www.dimoskyrrou.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=19&Itemid=58, посетен 15 януари 2010 
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
  7. а б Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 84.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
  9. Дебърски глас, година 2, брой 25, 9 октомври 1910, стр. 4.
  10. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  11. ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
  12. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 129. (на гръцки)
  13. Κωνσταντίνου Βουδρισλή, Συλλογή Φωτογραφιών[неработеща препратка]