Национален събор на българското народно творчество: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
→История: Поправена правописна грешка Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Редакция чрез приложение за Android |
||
Ред 13:
Сред успешното провеждане на първите регионалните събори на народното творчество в началото на 60-те години, през 1963 година [[Министерство на културата|Комитетът за изкуство и култура]] взема решение за организиране на национален събор, като по предложение на фолклористката [[Райна Кацарова]] за негово място е определена [[Копривщица]].{{hrf|Пейчева|2008|208}} Други активни инициатори за провеждането на събора са [[Петко Стайнов (юрист)|Петко Стайнов]], [[Анна Каменова]], [[Атанас Душков]] и [[Петко Теофилов]].<ref>[http://news.ibox.bg/ 17 000 души участваха в IX Национален събор в Копривщица]. Посетен на 3 април 2014</ref>
Първият събор е проведен между 12 и 15 август 1965 година с участието на около 4 хиляди изпълнители, представящи се на три естради – по една за певци, инструменталисти и танцьори. На това издание на събора се провежда и Национално изложение на художествените занаяти и изкуствата,
Четвъртият събор на 7 – 9 август 1981 година се провежда като част от кампанията за 1300-годишнината на българската държава и е по-мащабен от предходните. На 7 сцени се представят над 12 хиляди участници, извън основната програма се провеждат вечерни концерти на професионални музиканти и импровизирани свободни изпълнения. Конкурсната част на събора завършва с отличаване не само на отделни изпълнители, но и на окръзите, като първа награда получават [[Хасково (област)|Хасковски]] и [[Благоевград (област)|Благоевградски]]. На Петия събор (8 – 10 август 1986) участниците достигат 18 500 души.{{hrf|Пейчева|2008|209}}
| |||