Национален събор на българското народно творчество

Националният събор на българското народно творчество е събор на народното творчество, провеждан през около 5 години в местността „Войводенец“ край Копривщица от 1965 година насам. Той е насочен към представянето на автентичен български фолклор (народни песни, танци и обичаи), провежда се без участието на професионални изпълнители и е централното и най-значимо събитие в системата на съборите на народното творчество в България. Песента Хубава си, моя горо с текст от Любен Каравелов и музика на Георги Горанов е възприемана като неофициален химн на гр. Копривщица и на събора[1].

Национален събор на българското народно творчество
Централната естрада
Информация
Място Flag of Bulgaria.svg КопривщицаБългария
Активни години От 1965
Жанр Българска народна музика
Организатор Министерството на културата на България
Община Копривщица
Народно читалище „Хаджи Ненчо Д. Палавеев – 1869“

ИсторияРедактиране

Сред успешното провеждане на първите регионалните събори на народното творчество в началото на 60-те години, през 1963 година Комитетът за изкуство и култура взема решение за организиране на национален събор, като по предложение на фолклористката Райна Кацарова за негово място е определена Копривщица.[2] Други активни инициатори за провеждането на събора са Петко Стайнов, Анна Каменова, Атанас Душков и Петко Теофилов.[3]

Първият събор е проведен между 12 и 15 август 1965 година с участието на около 4 хиляди изпълнители, представящи се на три естради – по една за певци, инструменталисти и танцьори. На това издание на събора се провежда и Национално изложение на художествените занаяти и изкуствата, преместено за в бъдеще в Орешак, в община Троян. Вторият събор е на 7 – 8 август 1971 година с около 3000 участници, като на него е въведено не жанрово, а регионално разпределение, което се запазва и в следващите издания. На Третия събор на 7 – 9 август 1976 година също участват около 3000 изпълнители, подбрани в сложна система от предварителни конкурси, в които участват 90 хиляди души).[2]

Четвъртият събор на 7 – 9 август 1981 година се провежда като част от кампанията за 1300-годишнината на българската държава и е по-мащабен от предходните. На 7 сцени се представят над 12 хиляди участници, извън основната програма се провеждат вечерни концерти на професионални музиканти и импровизирани свободни изпълнения. Конкурсната част на събора завършва с отличаване не само на отделни изпълнители, но и на окръзите, като първа награда получават Хасковски и Благоевградски. На Петия събор (8 – 10 август 1986) участниците достигат 18 500 души.[4]

Шестият събор е проведен на 9 – 11 август 1991 година, като въпреки икономическата криза, довела до двадесеткратно намаляване на бюджета на събитието, в него се включват над 18 хиляди изпълнители. Седмият събор на 11 – 13 август 1995 година и Осмият събор на 11 – 13 август 2000 година представят по около 16 хиляди участници, а Деветият (4 – 7 август 2005) – към 18 хиляди.[5]

На 1 декември 2016 г., на Единадесетата сесия на Международния комитет за опазване на нематериалното културно наследство Националният събор на българското народно творчество в Копривщица бе вписан в Регистъра на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство на UNESCO.[6]

Заради Пандемията от COVID-19:

  • Дванадесетото издание на събора, планирано за 7 – 9 август 2020 година е отложено за 2021 година.
  • Националният съвет по нематериално културно наследство проведе неприсъствено заседание в периода 12-22 март 2021 г., на което взе решение за подкрепа на отлагането на XII Национален събор на народното творчество в Копривщица през 2021 г. и неговото провеждане при първа подходяща възможност.[7]

БележкиРедактиране

  1. Пулеков, Б. Туристико-исторически водач за град Копривщица. Трето, допълнено издание. Изд. Народно читалище „х. Ненчо Палавеев“. Копривщица, 2011 стр. 122
  2. а б Пейчева 2008, с. 208.
  3. 17 000 души участваха в IX Национален събор в Копривщица. Посетен на 3 април 2014
  4. Пейчева 2008, с. 209.
  5. Пейчева 2008, с. 209 – 211.
  6. news.bg
  7. Националният съвет по нематериално културно наследство проведе заседание, на което разгледа възможностите за провеждане на събора в Копривщица в ситуацията на пандемия (05 април 2021) Посетен на 16 юли 2021
Цитирани източниц
  • Пейчева, Лозанка. Между Селото и Вселената: старата фолклорна музика от България в новите времена. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2008. ISBN 978-954-322-257-5.

Външни препраткиРедактиране