Желязко Грънчаров

Желязко Грънчаров
български и австралийски анархист
Роден	5 юли 1925 г. 5 юли 1925 Малко Търново, България
Починал	15 май 2016 г. 15 май 2016 Куаама, Нов Южен Уелс, Австралия
Псевдоним	Jack the Anarchist

Биография

Роден е на 5 юли 1925 г. в град Малко Търново. По време на Втората световна война си сътрудничи с комунистите, тъй като се определя за антифашист. След 9 септември 1944 г. участва в правителството на Отечествения фронт, като представлява младежката секция на БЗНС. Отказва да участва в Учредителното събрание на организацията на комунистическата младеж, заради което е порицан.

След разцеплението на Отечествения фронт Желязко Грънчаров се присъединява към опозицията. Заради агитаторска дейност в нейна подкрепа е обявен за враг на народа и изключен от БЗНС, която е все още част от ОФ. В началото на 1947 г., когато опозицията е на практика унищожена, Желязко Грънчаров е арестуван и изпратен в лагер за седем месеца. Там се запознава с анархисти и се включва в тяхната група. Това е повратен момент, който определя възгледите му.

В края на 1947 г., заедно със свой приятел, преминава нелегално границата с Турция, където пребивава две години и работи в Кючюк Ланга. Първите шест месеца прекарва в полицейския арест, но после е освободен и се свързва с Международната организация за бежанците. Оттам Желязко заминава за Италия, където е настанен в бежански лагер в близост до град Лече. Крайната му цел е Франция, но заради убежденията си не допуснат и затова подава документи за Австралия. Пред имиграционните власти скрива анархистките си възгледи, като акцентира върху факта, че е земеделец.

През 1950 г. Желязко Грънчаров се установява в Австралия. Живее в градчетата Имбил и Мариба. След период на изолация в селските райони той започва да контактува с широк кръг радикали, бохеми и имигранти по източното крайбрежие на Австралия. След заминаването си в Сидни се свързва с групата Libertarian Push, покрай която получава прякора Джак Анархиста. С други български анархисти създава малък клуб, а по-късно се включва и в Австралийското анархистично общество.

Поради неговият активизъм той е постоянно под наблюдение от A.S.I.O., вътрешните тайни служби на Австралия. В резултат поредица от Австралийски правителства му отказват паспорт. Това продължава с десетилетия, оставяйки го без гражданство. През 1970г. най-после му е издадено спецциално разрешение за шест месеца, благодарение на Югославски дипломати и Джак се връща в Европа с намерение да посети майка си в България, но режимът не му позволява да влезе в страната. Той никога повече няма да види родителите си.

След това неговите пътувания, поне до Европа, са редки чак до края на 20-ти век, когато най-после му е дадено Австралийско гражданство и паспорт.

През 1965 г. Джак стартира „Red and Black“, малко анархистичеко списание, което предоставя анархистки анализ на случващото се в света и което, също публикува и теоретични статии, свъзани с анархизма. Списанието „Червено и черно“ съществува в продължение на 35 години.

Цитати

Анархизмът плашеше комунистите, защото им напомняше за автентичното социалистко съзнание. Фашизмът, нацизмът, империализмът бяха само думи с които да се мобилизират и манипулират масите, докато анархизмът ги плашеше, защото носеше в себе си надеждите на пролетариата, на народа – семената на Социалната Революция, вече в действие.