Уикипедия

Александър Твардовски: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
По-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
превод от руската
 
Редакция без резюме
Ред 57:
През есента на 1954 г. Твардовски е отстранен от поста си на главен редактор на списанието с указ на Централния комитет на КПСС за опит да отпечата стихотворението „Тьоркин на оня свят“ и публикацията на редица публицистични статии.
 
През двата периода на ръководството на Твардовски в [[Нов свят (1925)|Нов свят]], особено след 22-ия конгрес на КПСС, списанието се превръща в убежище за антисталинските сили в литературата, символ на [[Шестдесетници|шестдесетницитешестдесетници]]те и фактически орган на легална опозиция на съветската власт. „Нов свят“ публикува творби на Фьодор Абрамов, Васил Биков, Борис Можаев, Юрий Трифонов, Ю. Домбровски.
 
През 60-те години Твардовски преосмисля отношението си към [[Йосиф Сталин|Сталин]] и [[Сталинизъм|сталинизма]] в поемите „ По„По праву памяти “памяти“ (публикувана през [[1987|1987 г.]] ) и „Тьоркин на оня свят“. По същото време (началото на 60-те години) Твардовски получава разрешение от [[Никита Хрушчов|Хрушчов]] да публикува разказа „ Един„Един ден в Иван Денисович “Денисович“ от [[Александър Солженицин|Солженицин]].
 
Новата ориентация на списанието да публикува литературни произведения по критерия вярност към живота, идейно-художествена значимост и майсторство<ref>Новый мир, 1965, № 1, с. 18</ref> <ref>''[[Чупринин, Сергей Иванович|Сергей Чупринин]]'' Позиция. Литературная критика в журнале „Новый мир“ времен Александра Твардовского. // Критика – это критики. Версия 2.0. – М., Время, 2015. – c. 45 – 93</ref> предизвиква недоволството не толкова на партийния елит на Хрушчов-Брежнев и служителите на идеологическите отдели, а от така наречените „ неосталински държавници“ в съветската литература <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.limonow.de/myfavorites/DB_DILETANT.html#2012.02|заглавие=Портретная галерея Дмитрия Быкова в журнале „Дилетант“|труд=www.limonow.de|достъп_дата=2021-02-27}}</ref>. В продължение на няколко години се води остра литературна (и всъщност идеологическа) полемика между списанията „Нов свят“ и „ Октябрь“ (главен редактор В. Кочетов, автор на романа „Чего же ты хочешь?“, насочен и срещу Твардовски).
 
От 1961 до 1966 г. Твардовски е кандидат-член на ЦК на КПСС.
След отстраняването на Хрушчов водещи заглавия в пресата (списание „ Огоньок “, вестник „Социалистическая индустрия “) започват кампания срещу списание „Нов свят“. Жестока борба със списанието е водена от [[Главлит|Главит]], който систематично не допуска за печат най-важните материали. Тъй като ръководството на Съюза на писателите не се решава да уволни официално Твардовски, последната мярка за натиск върху списанието е отстраняването на заместниците му и назначаването на враждебни хора на тези длъжности. През декември 1969 г., след публикуването на „Размяната“ на писателя Юрий Трифонов, в „Огоньок“ е публикувано разгромно писмо от 11 писатели. Това е началото на края на списанието. Твардовски е принуден да напише писмо до [[Леонид Брежнев]]. Не е получен отговор. На 9 февруари [[1970|1970 г.]] редакторските правомощия са снети от Твардовски, част от редакционния съвет на списанието напуска. Редакцията на практика е унищожена. Бележката на [[Комитет за държавна сигурност (СССР)|КГБ]] „Материали за настроението на поета А. Твардовски“ от името на [[Юрий Андропов|Ю. В. Андропов]] е изпратена на 7 септември 1970 г. в [[ЦК на КПСС|Централния комитет на КПСС]] <ref>[http://www.bukovsky-archives.net/pdfs/ideolog/kgb70-8.pdf Материалы о настроениях поэта А. Твардовского. Записка КГБ в ЦК № 2431-А от 7.9.1970. (РГАНИ. Ф. 5. Оп. 62. Д. 678. Л. 210. Подлинник)]</ref>.▼
 
▲След отстраняването на Хрушчов водещи заглавия в пресата (списание „ Огоньок„Огоньок “, вестник „Социалистическая индустрия “) започват кампания срещу списание „Нов свят“. Жестока борба със списанието е водена от [[Главлит|Главит]], който систематично не допуска за печат най-важните материали. Тъй като ръководството на Съюза на писателите не се решава да уволни официално Твардовски, последната мярка за натиск върху списанието е отстраняването на заместниците му и назначаването на враждебни хора на тези длъжности. През декември 1969 г., след публикуването на „Размяната“ на писателя Юрий Трифонов, в „Огоньок“ е публикувано разгромно писмо от 11 писатели. Това е началото на края на списанието. Твардовски е принуден да напише писмо до [[Леонид Брежнев]]. Не е получен отговор. На 9 февруари [[1970|1970 г.]] редакторските правомощия са снети от Твардовски, част от редакционния съвет на списанието напуска. Редакцията на практика е унищожена. Бележката на [[Комитет за държавна сигурност (СССР)|КГБ]] „Материали за настроението на поета А. Твардовски“ от името на [[Юрий Андропов|Ю. В. Андропов]] е изпратена на 7 септември 1970 г. в [[ЦК на КПСС|Централния комитет на КПСС]] <ref>[http://www.bukovsky-archives.net/pdfs/ideolog/kgb70-8.pdf Материалы о настроениях поэта А. Твардовского. Записка КГБ в ЦК № 2431-А от 7.9.1970. (РГАНИ. Ф. 5. Оп. 62. Д. 678. Л. 210. Подлинник)]</ref>.
 
Скоро след разгрома на Нов свят, Твардовски получава инсулт, който води до загуба на подвижността и говора, а в болницата му поставят диагноза напреднал [[рак на белия дроб]]. Писателят умира [[18 декември|на 18 декември]] [[1971|1971 г.]] в крайградското село Красная Пахра, [[Московска област]]. Погребан е в Москва на [[Новодевическо гробище|Новодевичевското гробище]] (парцел номер 7) <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://devichka.ru/nekropol/view/item/id/175/catid/1|заглавие=Новодевичье кладбище – Твардовский Александр Трифонович|издател=devichka.ru|достъп_дата=2019-12-05}}</ref>.
 
== Семейство ==
Съпругата му Мария Иларионовна Твардовска (1908 – 1991) му помага в редактирането на стиховете, 20 пъти препечатва поемата „Василий Тьоркин“ и го убеждава да напише продължение, а след смъртта му публикува неговото творческо наследство<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Литературен свят » A » Александър Твардовски | автор = | труд = literaturensviat.com | дата = | достъп_дата = 28 юли 2021 | уеб_адрес = https://literaturensviat.com/?p=7440 | цитат = }}</ref>. Имат две дъщери – Валентина (1931) и Олга (1941 – 2017).
 
== Награди ==
* Сталинска награда от втора степен ( [[1941]] ) – за поемата „Страната Муравия“ (1936)
* три [[Ленин (орден)|ордена на Ленин]] (31.01.1939; 20.06.1960; 28.10.1967)
* [[Червена звезда (орден)|Орден на Червената звезда]] (1940) – за участие в съветско-финландската война (1939 – 1940)
* Орден на Отечествената война, 2-ра степен (31.07.1944)
* Орден на Отечествената война, 1-ва степен (30.04.1945)
* Сталинска награда от първа степен ( [[1946|1946 г.]] ) – за поемата „Василий Тьоркин“ (1941 – 1945 г.)
* Сталинска награда от втора степен ( [[1947|1947 г.]] ) – за поемата „Къща край пътя“ (1946 г.)
* [[Ленинска премия|Ленинска награда]] ( [[1961]] ) – за поемата „За далью – даль“ (1950 – 1960)
* [[Орден на Трудовото червено знаме|Орден на Червеното знаме на труда]] (20.06.1970)
* [[Държавна награда на СССР]] ( [[1971|1971 г.]] ) – за сборника „Из лириката на онези години. 1959 – 1967" (1967)
* други медали
 
== Източници ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Александър_Твардовски“.