Александър Солженицин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Randona.bg (беседа | приноси) Дребни |
|||
Ред 188:
„Един ден на Иван Денисович“ излиза в превод на български само няколко месеца след публикуването му в СССР като подлистници във вестник „[[Литературен фронт]]“. Преводът е на Петър Аджаров (1902 – 1963), самият той лежал в сталинските лагери. През 1963 г. повестта е отпечатана като отделно издание в тираж 31 000 екземпляра. При новината за Нобеловата награда на Солженицин през 1970 г., следвайки официалната съветска реакция, [[Съюзът на българските писатели]] (СБП) определя автора като недостоен и изпраща официален протест-телеграма до Нобеловия комитет в Стокхолм срещу удостояването на Солженицин. Това става в последния ден на Втората конференция на българските писатели, проведена през ноември 1970 г. Идеята е на председателя [[Георги Джагаров]], който иска да ангажира всички присъстващи на конференцията. Въпреки това при обсъждането на телеграмата е изказано несъгласие от [[Димитър Методиев]], който е против това да се ангажира конференцията. Той казва, че не е чел книгите на Солженицин, и в един момент и други хора се обаждат, че и те не са ги чели. [[Благой Димитров (писател)|Благой Димитров]] пита има ли в историята на СБП подобен прецедент и защо сега трябва да се приема такава позиция. При гласуването има един глас против – на Благой Димитров, и четирима въздържали се – [[Христо Ганев (сценарист)|Христо Ганев]], [[Валери Петров]], [[Гочо Гочев]], [[Марко Ганчев]]. По-късно в свои спомени те твърдят, че не са се уговаряли, седели са на различни места. Тези писатели понасят тежки последици за своето решение: четиримата членове на [[БКП]] – Валери Петров, Христо Ганев, Гочо Гочев и Марко Ганчев, са изключени от партията, а безпартийният Благой Димитров – от СБП. Наказанията им са отменени едва през 1984 г., когато е обявена амнистия по повод 40 години от [[Деветосептемврийски преврат|Девети септември]] <ref name="Христова">{{cite book | title = Българският скандал „Солженицин“ 1970 – 1974| last = Христова | first = Наталия | authorlink = Наталия Христова| coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2000 | edition = | publisher = Издателско ателие А<sup>б</sup> | location = София | isbn = 9549885-96-8 | doi = | pages = 194 | url = http://eprints.nbu.bg/518/1/vlast.pdf| accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>.
В месеците след излизането на „Архипелаг Гулаг“, довели до екстрадирането на Солженицин от СССР, българската преса отново по подобие на съветската предприема негативна кампания срещу него. СБП подготвя декларация, която е разисквана на заседание на 4 февруари 1974 г., и повтаря обвиненията към него, отправени в СССР: че е предател, враг на СССР, отричащ Октомврийската революция и делото на Ленин, че е вътрешен емигрант. За разлика от 1970 г. обаче председателят [[Пантелей Зарев]] показва на присъстващите произведението, което Христова <ref name="Христова"/> интерпретира като положителен резултат от съпротивата на петимата писатели преди това. Декларацията е поместена в „[[Работническо дело]]“ и „[[Литературен фронт]]“ под заглавие „Злостен клеветник на род и родина“
== Бележки ==
| |||