Димо Велев: Разлика между версии

След завършване на висшето си образование постъпва като стажант-инженер в Отделението за водите при Министерството на земеделието и държавните имоти. През юни 1930 г. по покана на директора инж. [[Иван Иванов (кмет)|Иван Иванов]] минава на работа в Дирекцията на водопровода Рила – София, където работи до февруари 1939 г. и заема последователно длъжностите инженер, помощник-секционен инженер и секционен инженер. От 1939 г. до август 1945 г. е главен технически ръководител на изграждането на язовир „Бели Искър“.

 

През 1945 г. Димо Велев е избран за [[професор]] в новооткрития Отдел по водно строителство при Висшето техническо училище, като става организатор и ръководител на Катедра по мелиорации. През 1947 г. е избран за член-кореспондент на БАН и е първият представител на техническите науки в нея. През 1967 г. е избран за академик в Академията за селскостопански науки, а след реорганизацията на академичните институции става член и на БАН.