Уикипедия

Михаил VII Дука: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м форматиране; форматиране: 5x нов ред, 2 интервала (ползвайки Advisor)
Ред 1:
{{Личност
{{без източници|12:02, 8 март 2020 (UTC)}}
| име =
{{Монарх▼
| име=Михаил-оригинал VII Дука =
| категория = монарх
| описание = ''[[Император на Византия|византийски император]]''
| изображение за личността=[[Файл:NomismaMikaelVIIDoukas.jpg|200px]]
| портрет = NomismaMikaelVIIDoukas.jpg
| портрет-описание на изображението= Номизма с изображение на Михаил VII
| управление= [[1067]] г. – [[1078]] г.▼
| роден-място =
| коронация=[[21 октомври]] [[1071]] г.▼
| починал=ок.-място [[1090]] г. = ▼
| пълно име=
| погребан = ▼
| други титли=
| вложки =
| кръщене=
▲{{Личност/Монарх
| роден=ок. [[1050]] г.
| категория = монарх
| място на раждане=[[Константинопол]], [[Византия]]
▲| управлениепериод = [[1067]] г. – [[1078]] г.
▲| починал=ок. [[1090]] г.
▲| коронация = [[21 октомври]] [[1071]] г.
| място на смъртта=Византия
| бащапредшественик = [[Константин X Дука]]▼
▲| погребан=
| наследник = [[Никифор III Вотаниат]]<br>[[Константин Дука Багренородни]]
| предшественик=
| герб = ▼
| потомство=
}}
| наследник=
| род =
| съпруга= [[Мария Багратиони|Мария Аланска]]
| втори брак=
| трети брак=
| династия=[[Дука]]
▲| баща=[[Константин X Дука]]
| майка=[[Евдокия Макремволитиса]]
▲| герб =
}}
'''Михаил VII Дука''' ({{lang|el| Μιχαήλ Ζ΄ Δούκας}}, 1050 – ок. 1090), наричан '''''Парапинак''''', е византийски император от 1071 до 1078 година. По време на управлението му империята потъва в криза, а по-голямата част от [[Мала Азия|Анатолия]] е завладяна от селджукските турци.▼
 
▲'''Михаил VII Дука''' ({{lang|el| Μιχαήλ Ζ΄ Δούκας}},; * 1050; –† ок. 1090), наричан '''''Парапинак''''', е [[византийски император]] от 1071 до 1078 година. По време на управлението му империята потъва в криза, а по-голямата част от [[Мала Азия|Анатолия]] е завладяна от [[Селжукските турци|селджукските турци]].
Михаил VII е роден през 1050 г. в [[Константинопол]]. Той е най-големият син на император [[Константин X Дука]] и съпругата му [[Евдокия Макремволитиса]]. През 1059 г. малолетният Михаил е обявен за съимператор на баща си. Когато Константин X умира през 1067 г., 17-годишният Миахил VII е на възраст, която позволявала да поеме самостоятелно управлението на империята. Незаинтересоваността му от политиката обаче позволява на майка му Евдокия и чичо му Йоан Дука да управляват вместо него.▼
 
== Произход и възкачване ==
Младият василевс е възпитаник на именития интелектуалец [[Михаил Псел]], който оказва значително влияние върху него и ласкае неговите способности в съчиненията си. Михаил VII се занимавал предимно с реторика и литература и не обръщал сериозно внимание на управлението.▼
▲Михаил VII е роден през 1050 г. в [[Константинопол]]. Той е най-големият син на император [[Константин X Дука]] и съпругата му [[Евдокия Макремволитиса]]. През 1059 г. малолетният Михаил е обявен за съимператор на баща си. Когато Константин X умира през 1067 г., 17-годишният Миахил VII е на възраст, която позволявала да поеме самостоятелно управлението на империята. Незаинтересоваността му от политиката обаче позволява на майка му Евдокия и чичо му [[Йоан Дука (брат на Константин X Дука)|Йоан Дука]] да управляват вместо него.
 
▲Младият [[василевс]] е възпитаник на именития интелектуалец [[Михаил Псел]], който оказва значително влияние върху него и ласкае неговите способности в съчиненията си. Михаил VII се занимавал предимно с [[реторика]] и [[литература]] и не обръщал сериозно внимание на управлението.
== Съуправление с [[Роман IV Диоген]] ==▼
През 1068 г. императрицата-майка се омъжва за способния генерал Роман IV Диоген, който е обявен за старши съимператор наред с Михаил VII и братята му Константин и Андроник. Роман IV съсредоточава цялата власт в ръцете си, игнорирайки доведените си синове, след което се отправя на военен поход срещу селджукските турци, нахлули в Мала Азия.▼
 
▲== Съуправление с [[Роман IV Диоген]] ==
След като през август 1071 г. Роман IV Диоген търпи поражение в [[Битка при Манцикерт|битката при Манцикерт]] и е заловен от селджукските турци, Евдокия Макремволитиса и Михаил VII отново застават начело на властта в Константинопол, докато не се разбира, че Роман IV е жив и пътува към града. Тогава цезарят Йоан Дука и менторът на Михаил VII – [[Михаил Псел]], с помощта на варяжката гвардия принуждават императрицата да остави властта изцяло на сина си и да се оттегли в манастир. Едва след това на [[21 октомври]] [[1071]] г. Михаил VII е коронясан като самостоятелен владетел на империята.▼
▲През 1068 г. императрицата-майка се омъжва за способния генерал [[Роман IV Диоген]], който е обявен за старши съимператор наред с Михаил VII и братята му [[Константий Дука|Константин]] и [[Андроник Дука|Андроник]]. Роман IV съсредоточава цялата власт в ръцете си, игнорирайки доведените си синове, след което се отправя на военен поход срещу селджукските турци, нахлули в [[Мала Азия]].
 
▲След като през август 1071 г. Роман IV Диоген търпи поражение в [[Битка при Манцикерт|битката при Манцикерт]] и е заловен от селджукските турци, Евдокия Макремволитиса и Михаил VII отново застават начело на властта в Константинопол, докато не се разбира, че Роман IV е жив и пътува към града. Тогава цезарят Йоан Дука и менторът на Михаил VII – [[Михаил Псел]], с помощта на варяжката гвардия, принуждават императрицата да остави властта изцяло на сина си и да се оттегли в манастир. Едва след това на [[21 октомври]] [[1071]] г. Михаил VII е коронясан като самостоятелен владетел на империята.
 
Междувременно усилията на кесаря Йоан Дука и Михаил Псел да предотвратят връщането на власт на Роман Диоген се увенчават с успех. Роман обещава да се отрече от престола и да се замонаши, срещу което му обещават безопасност. Малко по-късно обаче Роман е ослепен и умира в тъмница.
 
== Самостоятелно управление ==
=== Криза в империята ===
През самостоятелното управление на Михаил VII кризата във Византийската империя бързо се задълбочава. Пренебрегването на войската се отразява на боеспособността на византийската армия. През 1071 г. Византия губи окончателно и последната си крепост в Южна Италия – [[Бари]], която е превзета от норманите на [[Робер Жискар]]. Едновременно с това започват брожения в балканските владения на империята, където през същата година българите начело с [[Георги Войтех]] правят опит да отхвърлят византийската власт.▼
[[Файл:Dukász Mihály VII.jpg|мини|ляво|260px|Михаил VII – изображение върху емайлова плака от [[Корона на свети Стефан|короната на Унгария]]]]
▲През самостоятелното управление на Михаил VII кризата във [[Византийската империя]] бързо се задълбочава. Пренебрегването на войската се отразява на боеспособността на византийската армия. През 1071 г. Византия губи окончателно и последната си крепост в [[Южна Италия]] – [[Бари]], която е превзета от норманите на [[Робер Жискар]]. Едновременно с това започват брожения в балканските владения на империята, където през същата година българите начело с [[Георги Войтех]] правят опит да отхвърлят византийската власт.
 
В Мала Азия по-голямата част от териториите са загубени след [[битката при Манцикерт]]. Михаил VII се опитва да възстанови властта на империята в региона, като изпраща през 1073 г. нова армия срещу селджуците, командвана от [[Исак Комнин (брат на Алексий I Комнин)|Исак Комнин]] – брат на бъдещия император [[Алексий I Комнин]], но и тази армия е разбита, а командирът е пленен.
 
=== Бунта на наемниците ===
Положението се влошава още повече, след като западните [[нормани|нормански]] наемници във войската се разбунтуват в Анатолия. Именно те стават обект на нова експедиция, начело с кесаря [[ЙоанКесар|кесаря]] Дука (кесар)|Йоан Дука]]. И този път операцията се проваля – войските на Йоан Дука са разбити, а той самият е пленен от западните наемници, които го заставят да се провъзгласи за император. В тази ситуация през 1074 г. правителството на Михаил VII е принудено да търси военна подкрепа от селджукските турци, в замяна на което признава териториалните им придобивки в Мала Азия. Византийската армия начело със стратега [[Алексий Комнин]] (бъдещият император) и с помощта на селджукски подкрепления, изпратени от султан [[Малик Шах I]], разбиват разбунтувалите се наемници и пленяват Йоан Дука, който след това е замонашен, въпреки че запазва поста си на кесар.
 
=== Икономически затруднения ===
Въпреки че император Михаил VII продължава да се ползва от съветите на чичо си Йоан Дука и на Михаил Псел, той все повече фаворизира финансовия си министър [[Никифорица]]. Предпочитайки да се занимава предимно с наука и риторика, Михаил VII позволява на Никифорица да се разпорежда самостоятелно с финансовите въпроси на империята. С развързани ръце той увеличава данъците и разходите на хазната, без обаче да финансира достатъчно армията. Никифорица дори прибягва до конфискация на частна собственост и експропиира църковно имущество. Поради настъпилото разорение по време на управлението на Михаил VII, ромеите му измислят прозвището '''Парапинак''' (''четвърт паница''), тъй като ако по-рано с една монета можело да се купи един ''пинак'' (виз. мерна единица, „паница“) жито, то при неговото царуване същата цена стига само за ''една четвърт''<ref>[http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/buntyt.htm Павлов, Пламен. Бунтари и авантюристи в средновековна България. Варна: LiterNet, 2005].</ref>.
[[Файл:Khakhuli icon. Doukas.jpg|мини|260px|Михаил VII и съпругата му [[Мария Багратиони|Мария Аланска]]. Изображение върху грузински триптих от 11 в.]]▼
 
=== Метежи и детрониране ===
Като резултат от данъчната политика на Никифорица, през 1074 – 1076 г. започва [[Бунт на Нестор]] в дунавската погранична област тема [[Паристрион]]. През 1077 г. в [[Тракия (тема)]] избухва нов военен метеж, този път начело с генерал [[Никифор Вриений]], който се провъзгласил за император в [[Адрианопол]], а негови войски начело с брат му Йоан достигат до [[Стени на Константинопол|стените на Константинопол]]. Едновременно с това в източните владения на империята също избухва бунт, предвождан от друг византийски военачалник – [[Никифор III Вотаниат|Никифор Вотаниат]], който се ползва с подкрепата на селджукския султан. На Вотаниат симпатизира значителна част населението в столицата, духовенството и светските лица, засегнати еднакво от конфискациите на имущество и големите данъци.
▲[[Файл:Khakhuli icon. Doukas.jpg|мини|260px|Михаил VII и съпругата му [[Мария Багратиони|Мария Аланска]]. Изображение върху грузински [[триптих]] от 11 в.]]
 
През март 1078 г. Вотаниат се насочва към [[Никея]], а на 25 март в Константинопол подръжниците му правят метеж. На 31 март 1078 г. метежниците завземат императорския дворец и пленяват Михаил VII. Той е принуден да се отрече от престола и да се подстриже за [[монах]], след което е изпратен в [[Студион (манастир)|Студитския манастир]]. На престола застава Никифор Вотаниат, който се жени за съпругата на Михаил VII, [[Мария Аланска]], и провъзгласява сина му [[Константин Дука Багренородни]] за свой съимператор. Малко по-късно Михаил Дука е ръкоположен за [[Ефес]]ки [[митрополит]], на който пост остава до края на живота си (ок. 1090 г.).
 
== Семейство ==
Михаил VII Дука е женен за грузинската принцеса [[Мария Аланска]] – дъщеря на грузинския цар [[Баграт IV]]. От нея Михаил VII има един син – [[Константин Дука Багренородни]] съимператор от ок. [[1074]] до [[1078]] и от [[1081]] до [[1087]]/[[1088]] г.
 
[[Константий Дука]], брат на Михаил VII Дука, е негов съимператор от 1060 до 1078 г. и претендент за трона през 1078/1079 г., а след абдикацията на Михаил VII командва войските при [[Никифор III Вотаниат]] до 1081 г.
 
== Източници ==
<references />▼
 
== Външни препратки ==
{{превод от|en|Michael VII Doukas|285063513}}▼
{{Commonscat|Michael VII Doukas}}
▲<references/>
 
{{пост начало}}
Line 70 ⟶ 69:
{{пост край}}
{{Римски императори}}
▲{{превод от|en|Michael VII Doukas|285063513}}
 
{{Портал|Византия|Биографии}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Михаил_VII_Дука“.