Михаил VII Дука

Михаил VII Дука (на гръцки: Μιχαήλ Ζ΄ Δούκας; * 1050; † ок. 1090), наричан Парапинак, е византийски император от 1071 до 1078 година. По време на управлението му империята потъва в криза, а по-голямата част от Анатолия е завладяна от селджукските турци.

Михаил VII Дука
византийски император
Номизма с изображение на Михаил VII
Роден	1050 г. Константинопол, Византия
Починал	1090 г. Константинопол, Византия
Религия	православие
Управление
Период	1067 – 1078
Коронация	21 октомври 1071
Предшественик	Константин X Дука
Наследник	Никифор III Вотаниат Константин Дука Багренородни
Семейство
Род	Дука
Баща	Константин X Дука
Майка	Евдокия Макремволитиса
Братя/сестри	Константий Дука Андроник Дука Теодора Дукина Анна Дукина Зоя Дукина Никифор Диоген Лъв Диоген
Съпруга	Мария Аланска
Деца	Константин Дука Багренородни
Други роднини	Адриан Комнин (зет) Доменико Селво (зет) Константин Диоген (нероден брат)
Михаил VII Дука в Общомедия

Произход и възкачване

Михаил VII е роден през 1050 г. в Константинопол. Той е най-големият син на император Константин X Дука и съпругата му Евдокия Макремволитиса. През 1059 г. малолетният Михаил е обявен за съимператор на баща си. Когато Константин X умира през 1067 г., 17-годишният Миахил VII е на възраст, която позволявала да поеме самостоятелно управлението на империята. Незаинтересоваността му от политиката обаче позволява на майка му Евдокия и чичо му Йоан Дука да управляват вместо него.

Младият василевс е възпитаник на именития интелектуалец Михаил Псел, който оказва значително влияние върху него и ласкае неговите способности в съчиненията си. Михаил VII се занимавал предимно с реторика и литература и не обръщал сериозно внимание на управлението.

Съуправление с Роман IV Диоген

През 1068 г. императрицата-майка се омъжва за способния генерал Роман IV Диоген, който е обявен за старши съимператор наред с Михаил VII и братята му Константин и Андроник. Роман IV съсредоточава цялата власт в ръцете си, игнорирайки доведените си синове, след което се отправя на военен поход срещу селджукските турци, нахлули в Мала Азия.

След като през август 1071 г. Роман IV Диоген търпи поражение в битката при Манцикерт и е заловен от селджукските турци, Евдокия Макремволитиса и Михаил VII отново застават начело на властта в Константинопол, докато не се разбира, че Роман IV е жив и пътува към града. Тогава цезарят Йоан Дука и менторът на Михаил VII – Михаил Псел, с помощта на варяжката гвардия, принуждават императрицата да остави властта изцяло на сина си и да се оттегли в манастир. Едва след това на 21 октомври 1071 г. Михаил VII е коронясан като самостоятелен владетел на империята.

Междувременно усилията на кесаря Йоан Дука и Михаил Псел да предотвратят връщането на власт на Роман Диоген се увенчават с успех. Роман обещава да се отрече от престола и да се замонаши, срещу което му обещават безопасност. Малко по-късно обаче Роман е ослепен и умира в тъмница.

Самостоятелно управление

Криза в империята

Михаил VII – изображение върху емайлова плака от короната на Унгария

През самостоятелното управление на Михаил VII кризата във Византийската империя бързо се задълбочава. Пренебрегването на войската се отразява на боеспособността на византийската армия. През 1071 г. Византия губи окончателно и последната си крепост в Южна Италия – Бари, която е превзета от норманите на Робер Гискар. Едновременно с това започват брожения в балканските владения на империята, където през същата година българите начело с Георги Войтех правят опит да отхвърлят византийската власт.

В Мала Азия по-голямата част от териториите са загубени след битката при Манцикерт. Михаил VII се опитва да възстанови властта на империята в региона, като изпраща през 1073 г. нова армия срещу селджуците, командвана от Исак Комнин – брат на бъдещия император Алексий I Комнин, но и тази армия е разбита, а командирът е пленен.

Бунта на наемниците

Положението се влошава още повече, след като западните нормански наемници във войската се разбунтуват в Анатолия. Именно те стават обект на нова експедиция, начело с кесаря Йоан Дука. И този път операцията се проваля – войските на Йоан Дука са разбити, а той самият е пленен от западните наемници, които го заставят да се провъзгласи за император. В тази ситуация през 1074 г. правителството на Михаил VII е принудено да търси военна подкрепа от селджукските турци, в замяна на което признава териториалните им придобивки в Мала Азия. Византийската армия начело със стратега Алексий Комнин (бъдещият император) и с помощта на селджукски подкрепления, изпратени от султан Малик Шах I, разбиват разбунтувалите се наемници и пленяват Йоан Дука, който след това е замонашен, въпреки че запазва поста си на кесар.

Икономически затруднения

Въпреки че император Михаил VII продължава да се ползва от съветите на чичо си Йоан Дука и на Михаил Псел, той все повече фаворизира финансовия си министър Никифорица. Предпочитайки да се занимава предимно с наука и риторика, Михаил VII позволява на Никифорица да се разпорежда самостоятелно с финансовите въпроси на империята. С развързани ръце той увеличава данъците и разходите на хазната, без обаче да финансира достатъчно армията. Никифорица дори прибягва до конфискация на частна собственост и експропиира църковно имущество. Поради настъпилото разорение по време на управлението на Михаил VII, ромеите му измислят прозвището Парапинак (четвърт паница), тъй като ако по-рано с една монета можело да се купи един пинак (виз. мерна единица, „паница“) жито, то при неговото царуване същата цена стига само за една четвърт.

Метежи и детрониране

Като резултат от данъчната политика на Никифорица, през 1074 – 1076 г. започва Бунт на Нестор в дунавската погранична област тема Паристрион. През 1077 г. в Тракия (тема) избухва нов военен метеж, този път начело с генерал Никифор Вриений, който се провъзгласил за император в Адрианопол, а негови войски начело с брат му Йоан достигат до стените на Константинопол. Едновременно с това в източните владения на империята също избухва бунт, предвождан от друг византийски военачалник – Никифор Вотаниат, който се ползва с подкрепата на селджукския султан. На Вотаниат симпатизира значителна част населението в столицата, духовенството и светските лица, засегнати еднакво от конфискациите на имущество и големите данъци.

Михаил VII и съпругата му Мария Аланска. Изображение върху грузински триптих от 11 в.

През март 1078 г. Вотаниат се насочва към Никея, а на 25 март в Константинопол поддръжниците му правят метеж. На 31 март 1078 г. метежниците завземат императорския дворец и пленяват Михаил VII. Той е принуден да се отрече от престола и да се подстриже за монах, след което е изпратен в Студитския манастир. На престола застава Никифор Вотаниат, който се жени за съпругата на Михаил VII, Мария Аланска, и провъзгласява сина му Константин Дука Багренородни за свой съимператор. Малко по-късно Михаил Дука е ръкоположен за Ефески митрополит, на който пост остава до края на живота си (ок. 1090 г.).

Семейство

Михаил VII Дука е женен за грузинската принцеса Мария Аланска – дъщеря на грузинския цар Баграт IV. От нея Михаил VII има един син – Константин Дука Багренородни съимператор от ок. 1074 до 1078 и от 1081 до 1087/1088 г.

Константий Дука, брат на Михаил VII Дука, е негов съимператор от 1060 до 1078 г. и претендент за трона през 1078/1079 г., а след абдикацията на Михаил VII командва войските при Никифор III Вотаниат до 1081 г.

Външни препратки

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Michael VII Doukas в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​