* папите запазват провото си да определят [[Канонично право|каноническите]] принципи, но всяка църква може да реши дали и доколко да ги приеме.<ref>''[http://www.newadvent.org/cathen/06351a.htm Gallicanism]'', The Catholic Encyclopedia</ref>
Декларацията е подписана от всичките 68 участници в събора (от които 34 епископи) и предоставена за одобрение на крал [[Луи XIV|Луи ХІV]], след това на парижкия парламент. Кралят я оповестява с кралски ордонансуказ и нарежда да се изучава във всички френски колежи.<ref>Henley Jervis, ''[https://books.googleusercontent.com/books/content?req=AKW5QafiqpVHR99sUGy4dy5s0Z3FRSps1OpCTVFmViC7j29h9sv3olLe1wwfhDcG3sStlu4faif_Sh5xAjG_s1ob6YHy21CBjOtBepmbTNnT1T0RfT3ALlO1iMW5SaHZqDeZMbheMNY3qHvNp-RicGnD2poq3wXEM-5WVxl3uwbyYizeLs2GtVoO2L0PluanndkI2Ok2BvGVOMq7amZsD5TME_zHJBBseurMCXJ8Ape-Eekbj-zXXzhmMkVZx1sn0FaoJKs7TvauWI1JKoI1aEgGFnHeLPc0j_hUPkXPuy_cJZ4oOl9MgZg A History of the church of France]'', vol. II, London 1872, p. 51</ref> Когато обаче документът е изпратен за съгласието на папата, [[Инокентий XI|Инокентий ХІ]] публично го изгаря. Конфликтът между кралят и папата не стига докрай, тъй като е нежелан, но оставя трайни последици.<ref>John Wolf, ''[https://archive.org/stream/louisxiv00wolf#page/392/mode/2up Louis XIV]'', New York 1968, p. 392</ref> Оттук нататък [[Абсолютна монархия|абсолютната монархия]] във Франция решава напълно самостоятелно църковните си въпроси.
През 1790 г., по време на [[Френска революция|Френската революция]], Учредителното събрание приема закон за гражданското[[гражданска устройствоконституция на духовенството]], който поставя нещата по съвсем различен начин. Папската роля е ликвидирана окончателно. С това се слага край на т. нар. Галиканска църква.▼
▲През 1790 г., по време на [[Френска революция|Френската революция]], Учредителното събрание приема закон за гражданското устройство на духовенството, който поставя нещата по съвсем различен начин. Папската роля е ликвидирана окончателно. С това се слага край на т. нар. Галиканска църква.
