Беатриче ди Тенда: Разлика между версии

| описание = [[Миланско херцогство|херцогиня-консорт на Милано]]

| потомство =няма

| втори брак = [[Филипо Мария Висконти]]

| герб =Lascaris3.JPG

|родена=ок. [[1372]]|религия=[[Католицизъм]]|предшествана от=Антония Малатеста ди Чезена|наследена от=[[Мария Савойска (1411 – 1469)|Мария Савойска]]}}'''Беатриче Ласкарис ди Тенда,''' '''Беатриче ди Тенда''' или '''Беатриче Кане''' ({{lang|it|Beatrice Lascaris di Tenda, Beatrice di Tenda, Beatrice Cane}}), '''Беатрис Ласкарис дьо Танд, Беатрис/Беатрикс дьо Танд''' ({{lang|fr|Béatrice Lascaris de Tende, Béatrice de Tende, Beatrix de Tende}}; * ок. [[1372]] в [[Танд]], днeшнаднешна Франция, † [[13 септември]] [[1418]] в [[Бинаско]], днешна Италия) е херцогиня-консорт на Милано (1412 – 1418), съпруга на [[Фачино Кане]] – граф на [[Биандрате]] и [[кондотиер]], и впоследствие на [[Филипо Мария Висконти]] – [[Миланско херцогство|херцог на Милано]], който я осъжда на смърт.

Италианският историк от 15- – 16 век Бернардино Корио е първият, който я назовава „Беатриче ди Тенда“ в своята „История на Милано“.<ref name=":3">Corio, Bernardino (1565) [1503]. ''[https://books.googleusercontent.com/books/content?req=AKW5Qacl178PIEIC22liwYWWor_0loHjvfEfnqk3jEyt-MAeFwzmPSvY829GsnUK_Yxu0Gvryc9EDAxIv5OmSsn5_tiGAZ9NqyM2kBN1w_pWt_a_fCaerZCglbgtNN8b5LZQ8UWhmwa0vZBNsX_QWG_cmzjsmn_iPEYjVWie_y5gei7pCfzWRQi8bL5N8gj1hAoNl0d9X_Fc0UcrGb2Z1UYeueJX5a3QaGbrTCW1eAnCcCnTVp58a1q0n0xh3vWgCeDaVmhB8zYAhEFYKTpoCQHr89s8G1-QxVMLbq6m3uvewHaw6qWNTWw Historia continente da l'origine di Milano tutti li gesti]''(3a ed.). Vinetia: Presso Giorgio De Cavalli. pp. 727–728727 – 728</ref> След него цялата традиция до най-новите историци смятат, че тя принадлежи към семейство [[Ласкарис ди Вентимиля]] и е дъщеря според някои на Антонио, граф на [[Танд]] и на Маргарита [[дел Карето]] от [[Маркграфство Финале|маркизите на Финале]], а според други – на граф Гулиелмо Пиетро<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/duchessa-di-milano-beatrice_(Dizionario-Biografico)|заглавие=Beatrice, duchessa di Milano|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=1970|труд=Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 7|език=it|архив_дата=|достъп_дата=27 януари 2021}}</ref> или на граф Пиетро Балбо Ласкарис, граф на [[Вентимиля]] и синьор на Танд<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/beatrice-di-tenda-duchessa-di-milano_(Enciclopedia-Italiana)/|заглавие=Beatrice di Tenda, duchessa di Milano|автор=Ettore Verga|фамилно_име=|първо_име=|дата=1930|труд=Enciclopedia italiana|език=it|архив_дата=|достъп_дата=27 януари 2021}}</ref><ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sapere.it/enciclopedia/Beatrice+di+T%C3%A8ndaTènda.html|заглавие=Beatrice di Tenda|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Sapere.it|език=it|архив_дата=|достъп_дата=27 януари 2021}}</ref> и на представителка на рода дел Карето<ref name=":0" /> или на съпругата му Полигена.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.geni.com/people/Beatrice-Lascaris-de-Tende/6000000000641070985|заглавие=Beatrice Lascaris de Tende|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Geni.com|архив_дата=|достъп_дата=27 януари 2021}}</ref> В такъв случай тя би била правнучка на [[Евдокия Ласкарина Асенина]] и следователно по тази линия – прапраправнучка на българския цар [[Иван Асен II|Йоан Асен II]].

Срещу традиционното отъждествяване на Беатриче с Ласкарис има документ, публикуван от Дз. Волта през 1895 г.<ref>Z. Volta, ''Giuramento di fedeltà a Beatrice Tenda duchessa di Milano'', in Arch. stor. lombardo, XXII (1895), pp. 285- – 330.</ref> и докладван през 1956 г. от италианския историк Франческо Конясо.<ref>Francesco Congasso, ''Chi sia stata Beatrice di Tenda'', in Bollettino storico-bibliografico subalpino, LIV (1956), pp. 109- – 114</ref> Конясо се базира на няколко исторически документа от епохата, вкл. пълномощно на самата Беатриче за договаряне на дела относно имуществото, наследено от баща ѝ в [[Генуа]]. В него тя е наричана дъщеря и наследничка на [[Руджеро Кане]] – кондотиер, вероятно принадлежащ към рода на [[Фачино Кане]], макар че не е ясно в какво точно роднинство.<ref name=":0" />

Беатриче се омъжва на 2 септември 1403 г. за [[кондотиер]]а [[Фачино Кане]] (* 1360, † 16 май 1412), който по онова време брани интересите на миланската династия [[Висконти]]. Тя е вярна спътница на съпруга си, воюва наравно с него в постоянните междуособици между италианските държавици в [[Пиемонт]] и [[Ломбардия]] и според семейните предания войската на Фачино трепери пред суровата господарка.<ref>[https://ezoterikabg.net/2019/01/17/ima-li-naslednizi-na-tzar-ivan-asen-2-v-evropa/?fbclid=IwAR3mQf5-xRJW2ZnCI65xDdlXl8yNssjLWlVuNlu8efmNfetsS8IyLjqfNZI Има ли наследници на цар Иван Асен II в Европа, януари 2019]. Посетено на 27 януари 2021 г.</ref><ref>[https://magelanci.com/forums/topic/6434-%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8наследници-%D0%BD%D0%B0на-%D1%86%D0%B0%D1%80цар-%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BDиван-%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BDасен-ii-%D0%B2в-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0европа-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B8културни-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%88%D1%80%D1%83%D1%82%D0%B8маршрути/?page=2 Наследници на цар Иван Асен II в Европа: културни маршрути, март 2016]. Посетено на 27 януари 2021 г.</ref>

На 16 май 1412 г. загива херцогът на Милано [[Джовани Мария Висконти]], при когото служи Фачино. На същия ден в [[Павия]] от [[подагра]] умира и самият кондотиер. Преди да умре, бездетният Фачино поверява Беатриче, брат си Филипо Кане – малкият граф на Павия, роднините и братята си по оръжие на закрилата на Бартоломео Капра – бъдещ [[архиепископ]] на [[Милано]]. Според някои Капра е този, който препоръчва на [[Филипо Мария Висконти]] (* 23 септември 1392, † 13 август 1447) – брат на Джовани Мария Висконти да вземе за жена много по-възрастната от него Беатриче. Според други хроникьори това е последното желание на умиращия ѝ съпруг. Още през май/юни същата година около 40-годишната Беатриче се омъжва, вероятно в Павия, за 20-годишния Филипо Мария, който след смъртта на брат си става новият херцог на Милано (1412 – 1447).<ref>[http://bnr.bg/hristobotev/post/100077591/sujetyt-na-operata-beatriche-di-tenda-ot-vinchenco-belini-ima-za-osnova-realen-istoricheski-fakt „Сюжетът на операта „Беатриче ди Тенда“ от Винченцо Белини има за основа реален исторически факт“, 2009.]</ref> Бракът е начин за Филипо да влезе във владение на значимото наследство на Фачино Кане, завещано на вдовицата му.<ref>F. Cognasso, Il ''ducato visconteo da Gian Galeazzo a Filippo Maria Visconti'', in ''Storia di Milano'', VI, Milano 1955, pp. 151- – 155</ref> Тя му донася 400 хил. дуката, дава му войници и обширни владения, сред които градовете [[Новара]], [[Алесандрия]], [[Верчели]], [[Тортона]], езерото [[Лаго Маджоре]]. Полза от брака има и самата Беатриче, която сама не би могла да запази голямото наследство.<ref name=":0" /><ref name=":1" />

Според популярната традиция Беатриче е осъдена несправедливо, но това не пречи на Филипо Мария да бъде посрещнат с голяма любезност от папа [[Мартин V]], когато последният минава през Милано същата година. Мартин V е тогавашен съюзник на херцога, с когото има взаимен интерес да разшири владенията си в Централна и Северна Италия.<ref>N. Capponi, ''La battaglia di Anghiari'', Milano 2011, pp. 33- – 34</ref>

* Новела „Замъкът на Бинаско“ от 1823 г., издаден през 1835 г. като „Беатриче ди Тенда. Повест“ на италианската писателка и потеса от 17- – 18 век [[Диодата Салуцо Роеро]] <ref>''[https://books.google.it/books?id=x9M7AQAAMAAJ&printsec=frontcover&dq=DIODATA+SALUZZO+ROERO&hl=it&sa=X&ei=vPRwVIyWEuveywOE84GwBw&redir_esc=y#v=onepage&q=DIODATA%20SALUZZO%20ROERO&f=false Beatrice di Tenda. Novella i di cui principali avvenimenti ed i personaggi sono tratti dalla storia del 1360 dalla contessa Diodata Saluzzo].'' Firenze, 1835. Посетено на 27 януари 2021 г.</ref>

* {{Икона|it}} Corio, Bernardino (1565) [1503]. ''[https://books.google.it/books/download/Historia_continente_da_l_origine_di_Mila.pdf?id=HDE8AAAAcAAJ&hl=it&capid=AFLRE70DfGeqYGvCHpkVgLb5NPgyFNd0qfyCyw30AmXKeASB6nAnBrsOA7kuGmcvTj1D62IkyD26mStXVn4SDa026iNFEdHGJA&continue=https://books.google.com/books/download/Historia_continente_da_l_origine_di_Mila.pdf%3Fid%3DHDE8AAAAcAAJ%26output%3Dpdf%26hl%3Dit&redir_esc=y Historia continente da l'origine di Milano tutti li gesti]'' (3a edizione). Vinetia: Presso Giorgio De Cavalli. pp. 727–728727 – 728. OCLC 165998125