Виктор Емануил III Савойски: Разлика между версии

| майка = [[Маргарита Савойска]]▼

'''Виктор Емануил III''' ({{lang|it|Vittorio Emanuele III}}) е [[крал на Италия]] от [[1900]] г. до [[1946]] г. Той е обявен и за [[император на Етиопия]] ([[1936]] – [[1941]]) и [[крал на Албания]] ([[1939]] – [[1943]]), но тези титли не получават пълно международно признание. Обявен за ''първи маршал на Империята'' заедно с [[Мусолини]] през 1938 г.▼

Виктор Емануил е единствено дете на краля на Италия [[Умберто I]] и кралица [[Маргарита Савойска]]. През [[1896]] г. сключва брак с [[Елена Петрович Негош]], дъщеря на краля на [[Черна гора]] [[Никола I]]. Двамата имат 5 деца:▼

# [[Йоланда Маргарита Савойска]] (1901 – 1986), омъжена за [[Джорджо Карло Калви]], [[граф на Берголо]]▼

# [[Мафалда Мария Елизабета Савойска]] (1902 – 1944), омъжена за [[Филип фон Хесен-Касел]], загинала в концлагера [[Бухенвалд]]▼

# [[Умберто II]] (1904 – 1983), женен за принцеса [[Мари Жозе Белгийска]] (след обявяването на републиката се разделят)▼

# [[Йоанна]] (1907 – 2000), омъжена за цар [[Борис III]]▼

# [[Мария Франческа Савойска]] (1914 – 2001), омъжена за принц [[Луиджи Бурбон-Пармски]]▼

С подкрепата си за [[фашист]]кия режим на [[Бенито Мусолини]] крал Виктор Емануил III компрометира [[монархия]]та в Италия. Независимо от това през юли 1943 г., когато Италия воюваща на германска страна от 1940 г. губи всички битки дотогава застава начело на дворцов преврат който сваля Бенито Мусолини от власт и по заповед на Виктор Емануил, Мусолини е арестуван и затворен в няколко затвора. За нов министър-председател Виктор Емануил назначава [[маршал]] [[Пиетро Бадолио]], военен и един от противниците на Мусолини и го подкрепя в подписаното през септември 1943 г. [[Примирие на Италия с антихитлеристката коалиция]] и обявяването на война на нацистка Германия на 13 октомври 1943 г., но германците окупират северната и централната част на страната в това число и столицата Рим и освобождават Мусолини като го поставят начело на марионетната им [[република Сало]], а Виктор Емануил заедно с Пиетро Бадолио и други бягат, охранявани от италиански военни части на бойни кораби в [[Бриндизи]] от където управляват [[Италия]] до юни 1944 г., и от 1943 г. италианската армия се включва във военните операции срещу германците на страната на антихитлеристката коалиция. По време на престоят си в Бриндизи както Виктор Емануил, така и Пиетро Бадолио се договарят с образувания Национален комитет за освобождение на централна и Северна Италия (по късно на Северна Италия) в който влизат всички политически партии легализирани след 8 септември 1943 г. включително Италианската комунистическа партия Италия да остане монархия до освобождението от германска окупация, падането на марионетната фашистка република Сало и краят на Втората световна война, след което бъдещата форма на държавно управление на Италия ще бъде решено с референдум. След освобождението на Рим от германска окупация на 4 юни 1944 г. Виктор Емануил се отказва от престола в полза на сина си [[Умберто II]] провъзгласен за крал на Италия, а Бадолио предава премиерския пост на социалиста Иваное Бономи. След войната в Италия се прави референдум, който провъзгласява страната за република през [[1946]] г. и както кралят Умберто II абдикира, и както той така и баща му Виктор Емануил напускат страната. Въпреки това малко по-късно страната е обявена за [[република]]. Виктор Емануил умира в изгнание в Александрия, Египет през [[1947]] г., а Умберто през [[1983]] г.▼