'''Христо Попкостов Драндаревски''' (''Христофор Константинов Драндаревски'') български офицер, [[генерал-майор]], командир на [[Пета пехотна дунавска дивизия|3<sup>-та</sup> пехотна бригада]].
== Биография == Христо Драндаревски е получилроден през 1855 г. в Троян. Получава военното си образование в [[Одеса]]. Служил е в [[Ямбол]], [[Пловдив]], [[Варна]] и [[Русе]]. В Русе в продължение на 26 години е бил началник на [[Пета пехотна дунавска дивизия]] и трета пехотна бригада. Бил е осъждан на смърт, като сподвижник на [[Васил Левски]], но помилван с помощта на влиятелни негови близки. Взимал е участие в [[Сръбско-турска война (1876)|сръбско-турската]] и в [[сръбско-българската война]].<ref name="ruseinfo">{{cite web| url=http://www.ruseinfo.net/news_92927.html| title=На 29 август на 92-годишна възраст ни напусна Олга Балабанова /по баща Драндаревска/| publisher=www.ruseinfo.net| accessdate=21 септември 2014}}</ref> През 1885 г. е командир на ямболската пеша дружина от Източнорумелийската милиция. Излиза в запас през 1906 г.
Генерал-майор Христо Драндаревски умира на 27 октомври 1921 година.
== Източници ==
* {{Източник ОКБ|1|290}}
== Военни звания ==
Line 31 ⟶ 39:
* [[Капитан]] (3 март 1884)
* [[Майор]] (1 април 1887)
* [[Подполковник]] (2 август 1891)
* [[Подполковник]] (2 август 1891)<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=1001&SRV=false&LANG=bg ''Черно море'' - седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 09, 08 август 1891 год., стр. 3]</ref>
