Лимончело: Разлика между версии

{{Храна|произход={{ITA}} (регион [[Кампания]])|съставки=лимонена кора, сироп от вода и захар, етилов алкохол|вид=напитка|сервиране=студено|снимка=Limoncello.jpg}}

'''Лимончèло''' ({{lang|it|limoncello}}) е [[Италия|италианска]] алкохолна напитка, вид сладък [[ликьор]], чиято основа е [[лимон]]ов сок. Той есе полученполучава от накисването на [[Лимон|лимонови]] кори и евентуално на други цитрусови плодове в [[Етанол|етилов]] алкохол, който след коетотова се смесва със сироп отзахарен [[вода]] и [[Захароза|захарсироп]]. Сервира се изстудено след хранене и подпомага [[Храносмилане|храносмиланетохраносмилане]]то.

Терминът „лимончело“ идва от умалителното на думата „лимон“ (на [[Италиански език|итал]]. ''limone''). Той първоначално се отнася за разнообразие от по-малки по размери лимони <ref name="books.google.it">{{Cite book|title=Annali universali di medicina|url=https://books.google.it/books?id=ChpPUVldA2MC&pg=PA37&dq=L%27acqua+cedrata+Di+limoncello+Sia+sbandeggiata+Dal+nostro+ostello&hl=it&sa=X&ved=0ahUKEwiZuojH09DiAhVIzaQKHW3qBfUQ6AEIKzAA#v=onepage&q=L'acqua%20cedrata%20Di%20limoncello%20Sia%20sbandeggiata%20Dal%20nostro%20ostello&f=false|accessdate=17 ноември 2021|volume=58|year=1831|publisher=Annali Universali delle Scienze e dell'Industria|page=37}}</ref> (вероятно [[Зелен лимон|лайм]]). <ref>{{Цитат книга|last=Donzelli|first=Giuseppe|title=Teatro farmaceutico dogmatico, e spagirico del dottore Giuseppe Donzelli ...|url=https://books.google.it/books?id=FVcezdmMza8C&pg=RA4-PA506&dq=limoncello&hl=it&sa=X&ved=0ahUKEwiD5Mfh09DiAhWC3KQKHfAfA5UQ6AEIMzAC#v=onepage&q=limoncello&f=false|accessdate=17 ноември 2021|pages=19}}</ref> <ref>{{Цитат книга|last=Tanara|first=Vincenzo|title=L'economia del cittadino in villa|url=https://books.google.it/books?id=qRRJAAAAMAAJ&pg=PA329&dq=limoncelli&hl=it&sa=X&ved=0ahUKEwi5mZvD1tDiAhXEblAKHWNTCeEQ6AEIKTAA#v=onepage&q=limoncelli&f=false|accessdate=17 ноември 2021|pages=329}}</ref> Терминът вече е използван през 1590 г., както се вижда във ''Vocabulario De Las Dos Lenguas Toscana y Castellana'' (1590) на Кристобал Лас Касас. <ref>{{Цитат книга|last=de las Casas|first=Cristòbal|title=Vocabulario de las dos lenguas Toscana y Castellana|url=https://books.google.it/books?id=Ba9mAAAAcAAJ&pg=PA133&dq=limoncello&hl=it&sa=X&ved=0ahUKEwjMp6TYiNPiAhWKzKQKHVnMBC4Q6AEINTAC#v=onepage&q=limoncello&f=false|accessdate=17 ноември 2021|pages=133}}</ref> Според речника „Сабатини Колети“ той датира от [[14 век]]. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dizionari.corriere.it/dizionario_italiano/L/limoncello.shtml|заглавие=Limoncello|труд=Dizionario di Italiano il Sabatini Coletti|достъп_дата=17 ноември 2021}}</ref>

Третото издание (1691 г.) на речника на [[Академия на Круска|Академиците надела Круска]] съобщава термина „лимончело“ със значение на „кедрова„цитронена вода“. Терминът всъщност в определен момент поема и значението на „лимонада“, използвана навремето като лекарство. <ref name="books.google.it" /> Доктор Франческо Реди (1687 г.), наред с други, вмъква думата „лимончело“ в една от своите рими: „От нашия (временен) дом се излива кедровацитронена вода от Лимончело“. <ref>Francesco Redi, ''Bacco in Toscana. Ditirambo di Francesco Redi accademico della Crusca, con...'' (1687)</ref>

Според традицията лимончелото е роденродено в началото на 20 век и бащинството му се оспорва между [[Соренто]], [[Амалфи]], [[Капри (град)|Капри]] и [[Сардиния]]. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.federvini.it/index.php/it/lo-stile-mediterraneo/storia-dei-prodotti/215-breve-storia-del-limoncello|заглавие=Breve storia del limoncello|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20180223050944/http://www.federvini.it/index.php/it/lo-stile-mediterraneo/storia-dei-prodotti/215-breve-storia-del-limoncello|архив_дата=23 февр. 2018}}</ref>

Има различни истории за произхода на лимончело. Американският вестник [[Лос Анджелис Таймс]] пише, че лимончело е изобретен в [[Сицилия]] преди около 100 години. <ref name="latimes">{{Cite news|url=http://www.latimes.com/features/la-fo-limoncello8sep08,0,771590.story|title=Taste of a thousand lemons|last=Charles Perry|date=September 8, 2004|work=The Los Angeles Times|access-date=10 April 2012}}</ref> Друг американски вестник ''Minneapolis Star Tribune'', казва, че за първи път е направен на [[Амалфийско крайбрежие|Амалфийското крайбрежие]], където няколко села и острови твърдят, че са мястото му на произход.

И в [[Соренто]], и в [[Амалфи]] се носят легенди за производството на лимончело. На брега например историята разказва, че богатите семейства на Соренто в началото на 20 век никога не са позволявали на именитите им гости да пропуснат да опитат вкуса на лимончелото, направено по традиционна рецепта. В Амалфи има и такива, които твърдят, че ликьорът има много древен произход, почти свързан с отглеждането на лимони. Някои казват, че лимончело е бил използвано от рибари и фермери сутрин за борба със студа <ref name=":0" /> още по време на нашествието на [[сарацини]]те. <ref name=":1" /> Други смятат, че рецептата е родена в манастир (като [[Гранд Шартрьоз]] във Франция), за да радва монасите между една молитва и друга. <ref name=":0" /> Все пак това са само хипотези. <ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.federvini.it/trend-cat/215-breve-storia-del-limoncello|заглавие=Breve storia del Limoncello|труд=Federazione Italiana Industriali Produttori Esportatori ed Importatori di Vini, Acquaviti, Liquori, Sciroppi, Aceti ed affini|език=it}}</ref>

Обикновено за запаркатаизвлека се използва етилов алкохол със сила най-малко 90%, в която се накисват корите (само жълтата част) на десет големи лимона за всеки литър алкохол. Периодът на киснене варира от рецепта до рецепта, но научните изследвания показват, че само 3 дни са достатъчни за извличане на всички ароматни характеристики и различните етерични масла. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.researchgate.net/publication/262976660_Examination_of_the_lemon_peel_maceration_step_in_the_preparation_of_lemon_liquor|заглавие=Examination of the lemon peel maceration step in the preparation of lemon liquor|автор=Raffaele Romano, Daniele Naviglio et al.|дата=2001|труд=Italian Food & Beverage Technology, vol. 24|архив_дата=2}}</ref> След това се добавя сиропът, в който пропорциите са приблизително 600- – 700 грама захар на литър вода. След това ликьорът се филтрира и бутилира.

Средно за няколко седмици отлежаване в бутилка (но според някои рецепти продължителността е много по-кратка) течностатечността се превръща в класическия [[Жълт цвят|жълт]] ликьор, особено подходящ за прием като храносмилателно средство след хранене.

Много известно е лимончелото, произведено в [[Кампания]] с помощта на Лимона„лимона от [[Соренто]]“ (''feminellofemminello'') или на Лимона„лимона от [[Амалфийско крайбрежие|Амалфийското]] крайбрежиекрайбрежие“ (''sfusato amalfitano IGP''). <ref>{{Cite news|url=http://www.lastampa.it/2014/07/25/societa/cucina/ricette/alimento-della-settimana/limoncello-di-sorrento-igp-9u0UviHfBXCMjbXwfOqKpK/pagina.html|title=Limoncello di Sorrento IGP|last=A. Curcio|date=25 юли 2014|work=La Stampa|access-date=23 февруари 2018|archive-url=https://web.archive.org/web/20180223052948/http://www.lastampa.it/2014/07/25/societa/cucina/ricette/alimento-della-settimana/limoncello-di-sorrento-igp-9u0UviHfBXCMjbXwfOqKpK/pagina.html|archive-date=23 февруари 2018|dead-url=да}}</ref> Алкохолното съдържание е средно 25%.