Обвинителен акт: Разлика между версии

'''ОбвинителнияОбвинителният акт''' ('''публично обвиниение''' обвиниение) се повдига в [[Наказателен процес|наказателно производство]] от [[Прокуратура|прокуратуратапрокуратура]]та, ако след предварителното [[съдебно следствие|разследване]] има достатъчно подозрение, че обвиняемият е извършил престъпление.

По този начин обвинителният акт е началото на съдебно производство . В него се описва личността на обвиняемия, и фактите, в които е обвинен подсъдимият, и назовава нарушената наказателна разпоредба според членовете на наказателния кодекс. Подсъдимият може да коментира обвинителния акт в изявление. В [[Върховенство на закона|правоприлагащите системи,]] организирани в рамките на закона, преобладава т. нар. принцип на обвинение, според който органът на прокуратурата не може да не е идентичен със съдът . В България съгласно НПК само прокурорапрокурорът е отговорен за повдигане на обвинителния акт.

Основните части на писмения обвинителен акт срещу обвиняемия се изчитат от прокурора в [[Съдебен процес|в съдебното заседание]] . Тя е в основата на съдебното заседание срещу обвиняемия. Само фактите, описани в негообвинителния акт, са предмет на това заседание, тоест [[Съд (право)|съдът]] може да включва други действия, които не са описани в обвинителния акт в това заседание, само ако преди това са били обвиненивключени св допълнително обвинение.

Съдът обаче не е обвързан от правната оценка на фактите от реалния живот на обвиняемия, които прокурорът представя в обвинителния акт. Ако приеме, че обвиняемият трябва да бъде съден по правила, различни от посочените в обвинителния акт, съдът може (и трябва) да се произнесе по правилата, които смята за правилни. Съдът обаче трябва да е информирал предварително обвиняемия за всеки нов правен аспект предварително.

Следователно обвинителният акт трябва ясно да описва действителното събитие, за което е обвинен подсъдимият. Освен това той трябва да възпроизвежда съответната формулировка на закона и да цитира приложимите разпоредби, както и да уточнява [[Улика|уточнява доказателствата]] и обобщава съществения резултат на разследванията.

За разлика от съда ''([[In dubio pro reo]]) при съмнение се решава в полза на обвиняемия'', обвинението обикновено трябва да започне от принципа ''In dubio pro duriore'' (при съмнение за обвиниениетообвинението)

Възможно е, след приключване на следствието, прокурорапрокурорът деда реши, да не повдига обвинение.