Георги Митов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Elisaveta P. (беседа | приноси)
м Коригирана датата на смъртта в текста.
Ред 13:
В края на юни 1898 г. Георги Митов се завръща в [[България]] с разклатено здраве. Летните месеци прекарва в [[Казанлък]], а заради чистия въздух е назначен за учител по рисуване в Априловската гимназия в [[Габрово]]. Тук въвежда нови елементи в обучението по изобразително изкуство – рисуването на гипсови антични модели. През пролетта на следващата година се появяват у него първите признаци на [[туберкулоза]]. Назначават го за учител в Пловдивската гимназия. През есента на 1899 г. той е вече на легло. На 26 февруари получава известие от брат си, че портретът му на Драган Данаилов е приет от журито за международната изложба в [[Париж]]. На следващата сутрин издъхва.
 
Георги Митов умира съвсем млад на 2027 августфевруари 1900 г., ненавършил 25 години. Той оставя сериозно наследство и днес е сочен като един от най-талантливите български художници, представител на един от най-известните в арт-средите в 19 и началото на 20 век родове – родът Митови. Брат му [[Антон Митов]] и неговият син [[Борис Митов]] също са живописци, а племенниците Стефан Митов и Димитър Митов са художествени критици<ref>{{cite book | title = Родът Митови в българското изкуство | last = Рангелова | first = Бистра | authorlink = | coauthors = Ружа Маринска, Марин Добрев, Катя Кузмова-Зографова, Мария Добрева | editor = | editor-link = | year = 2001 | edition = | publisher = Национална художествена галерия | location = София | isbn = 954-90914-1-4 | doi = | pages = 224 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>{{rp|8}}.
 
Творби на Георги Митов притежават Националната художествена галерия, Софийска градска художествена галерия, галериите в Стара Загора, Казанлък и Пловдив, частни колекционери в България, Италия и Гърция.