Македонска патриотична организация: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 43:
За разединението на българската емиграция в Австралия и Нова Зеландия спомагат Гръцко-македонската организация, която издава бюлетин „Македонски куриер“ и привлича част от бежанците към себе си през 20-те години, липсата на българска църква в Австралия до 50-те години, а след края на Втората световна война пристигането на силно политизираната българска емиграция от България и македонистите, пристигащи от Югославия. В средата на 50-те години Австралия става център на политически борби сред емиграцията, в резултат на която през 1959 година местната българска църква е откъсната от лоното на [[Българска православна църква|Българската православна църква]] в полза на про-югославската емиграция.<ref>Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.303-314.</ref>
Значително количество български бежанци пристигат в [[Нова Зеландия]] през 1951 година. Това са предимно емигранти от Вардарска Македония и България, подложени на денационализиране от новите власти, а след това преминали през гръцки концлагери. С помощта на „Международната организация за репатриране на емигранти“ се установяват в град [[Питони]]. Същата година емигрантите М. Николов, Димитър Шангов от Неврокоп, Христо Колев от Наколец, Борис Попов от Петрич се свързват с МПО. В 1952 година се създава МПО „Гоце Делчев“ от Мануш Илиев, Марко Николов, Михаил Николов, Яне Пачевски, Атанас Зоев, Никола Димчев, Любомир Стоянов, Яне Божинов, Коста Замфиров, Ангел Попхристов, Борис Белчев, Георги Кръстевски, Стефан Пръчков, Ваньо
=== Скандали в МПО ===
| |||