Александър Бръзицов: Разлика между версии

{{Личност|композитор}}

Роден е в София на 6 март 1943 година във виден български род от [[Дойран]], Южна Македония. Син е на [[Христо Бръзицов]] и внук на [[Димитър Бръзицов]]. Майка му, [[Катя Спиридонова]], е една от големите български оперни певици и една от примите на националната опера. На петгодишна възраст започва да учи пиано. На 15 години Бръзицов е приет в оркестъра към [[Софийски университет|Софийския университет „Свети„Св. Климент Охридски“]] с ръководител Димитър Ганев, а през 1961 година е избран за ръководител на оркестъра. След това сформира собствен оркестър – квартет, в който свири в бирхалето на хотел „Рила“, смятано тогава за неофициалния джаз клуб на София.<ref name="bnr.bg"/><ref name="bnt.bg"/>

Интересите му винаги са били свързани със симфонична, оперна и джаз музика, въпреки че завършва [[ХудожественаНационална художествена академия|Художествената академия]] със специалност [[приложна графика]]. После започва да учи като частен ученик при [[Емил Георгиев (композитор)|Емил Георгиев]]. Началото на творческата му дейност е през 1963 година, когато заедно с [[Кирил Цибулка]] подготвя музиката на филма „Човекът в сянка“ по сценарий на [[Павел Вежинов]] и режисьор [[Яким Якимов (режисьор)|Яким Якимов]]. Постепенно се утвърждава като автор на филмова музика. Един от най-големите му филмови хитове е песента „Сбогом, любов“ от едноименния филм в изпълнение на [[Йорданка Христова]]. Следват безброй негови авторски композиции за над 100 анимационни, игрални и телевизионни филма.<ref name="bnr.bg"/><ref name="bnt.bg"/>

От 1972 година Александър Бръзицов започва да пише инструментални пиеси и поп песни. Работил е с почти всички поп изпълнители и групи, сред които [[Лили Иванова]], [[Маргарита Хранова]], Йорданка Христова, [[Катя Филипова]], [[Орлин Горанов]], [[Нели Рангелова]], [[Камелия Тодорова]], [[Васил Петров (певец)|Васил Петров]] и други. Първата му песен е „Бяла радост“, изпълнена от Маргарита Хранова. Написал е над 150 песни и оркестрови пиеси, музика към театрални постановки. Той е един от водещите аранжори в българската забавна музика през 1970-те и 80-те години на XX век, написал е повече от 400 аранжимента. Печели редица награди в България и в чужбина, сред които втора награда на фестивала „[[Златният Орфей]]“ за песента „Есенни плажове“ (1976) в изпълнение на Йорданка Христова, втора награда на фестивала „Златният Орфей“ за песента „Не оставай сам“ (1986) в изпълнение на групата „Домино“, първа награда за песента „Студентски романс“ в изпълнение на [[Боян Иванов (певец)|Боян Иванов]] на Младежкия конкурс за забавна песен (1977), втора награда за песента „Докога“ в изпълнение на Нели Рангелова на фестивала в [[Сопот (Полша)|Сопот]], Полша (1984) и „Сребърна лира“ за същата песен в [[Братислава]] (1983). Печели наградата за най-добър аранжимент на полска песен за песента на Чиеслав Ниемен „Едно сърце“ от фестивала в Сопот, Полша (1977). Носител е на три втори награди от фестивала за забавна песен „Бургас, морето и неговите трудови хора“ (1978, 1979, 1980). Песента „По никое време“ в изпълнение на [[Ивелина Балчева]] печели Голямата награда на фестивала „Златният Орфей“ през 1995 г. В началото на 90-те години на 20 в. композиторът създава операта „Кукленика“ по сюжет на [[Ханс Кристиан Андерсен]] и стихове на Атила Береш, която е поставена в театъра на [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“]] от режисьора [[Здравко Митов]].<ref name="bnr.bg"/><ref name="bnt.bg"/>