Йосиф Гурко: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎Биография: за Александър II поправката е била много правилна, но се боя, че тук се е загубил смисълът
м дребни
Ред 3:
| прякор =
| дата на раждане = [[28 юли]] [[1828]] г.
| място на раждане = [[Велики Новгород|Новгород]], [[Руска империя]]
| дата на смърт = [[28 януари]] [[1901]] г.
| място на смърт = Тверска губерния, Руска империя
Ред 31:
}}
 
'''Йосиф Владимирович Ромейко-Гурко''' ({{lang|ru|Йо̀сиф Владѝмирович Ромѐйко-Гу̀рко}}) е руски граф, офицер, генерал-фелдмаршал. Участник в [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война от 1877 – 1878]]. Отличава като суров, но способен, решителен и енергичен пълководец, служещ за пример на своите войници, делейки всички трудности наравно с тях. За своя голям принос в [[Освобождение на България|Освобождението на България]] е особено почитан в страната, където редица населени места и улици носят неговото име. Генерал-губернатор на Варшава от 1883 до 1894 г. – период, запомнен в полското общество с бруталността и фанатизма при налагане на политиката на насилствена русификацирусификация.
 
== Биография ==
Йосиф Гурко е роден на 28 юли 1828 г. в [[Велики Новгород|Новгород]] в семейството на потомствен дворянин от [[Беларуси|беларуски]] произход. Ориентира се към военното поприще. Завършва Пажески корпус и постъпва на служба с първо офицерско звание корнет в гвардейския Хусарски полк (1846). Участва в боевете при Белбек по време на [[Кримска война|Кримската война]].
 
Повишен е във военно звание капитан (1857). Завършва курсовете на Генералния щаб. Назначен е за адютант на император [[Александър II (Русия)|Александър II]] (1860). Повишен е във военно звание полковник (1861).
Ред 45:
Участва в [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война от 1877 – 1878]] като командир на [[Преден отряд|Предния отряд]] от [[Въоръжени сили на Русия в Руско-турската война (1877 – 1878)|Действащата руската армия на Балканския полуостров]]. В неговия състав са и подразделения на [[Българско опълчение|Българското опълчение]].
 
В първите дни на войната [[Битка при Търново (1877)|освобождава Търново]]. Установява контрол над проходите в средната част на [[Стара планина]] във взаимодействие с [[Габровски отряд|Габровския отряд]] с командир генерал-майор [[Валериан Дерожински]]. Превзема [[Преминаване на Предния отряд през Хаинбоазкия проход|прохода Хаинбоаз]], [[Битка при Казанлък|Казанлък]] и [[Битка при Стара Загора|Стара Загора]], като предизвиква паника в [[Цариград]]. След прехвърлянето на [[Централна армия|Централната армия]] с командир [[Сюлейман паша]] в Южна България следват тежки боеве [[Битка при Нова Загора|при Нова Загора]], [[Битка при Джуранли|село Джуранли]] и [[Битка при Стара Загора|Стара Загора]]. ПреднияПредният отряд отстъпва до [[Шипченски проход|Шипченския проход в Стара планина]].
 
През октомври 1877 г. е назначен за командир на [[Кавалерийски корпус|Кавалерийския корпус]]. Превзема село [[Битка при Горни Дъбник|Горни Дъбник]] и [[Битка при Телиш|село Телиш]], с което се прекъсват снабдителните линии на обсадената в Плевен [[Западна османска армия (1877)|Западна османска армия]] с командир [[Осман паша]]. Допринася да се [[Обсада на Плевен|затвори блокадният пръстен на Плевен]].
 
Назначен за командир на [[Западен отряд на Гурко|Западния руски отряд]]. ОтхвърляИзтласква [[Орханийска армия|Орханийската османска армия]] от [[Битка при Правец|от Орханийското поле]].
 
Особено известно и важно за развоя на войната е [[Преминаване на Западния отряд на Гурко през Стара планина|преминаването на неговия отряд през Стара планина]] в сурови зимни условия, довело до [[Битка при София|освобождаването на София]] и на [[Битка при Пазарджик|Пазарджик]]. В този преход дава личен пример със своите издръжливост, бодрост и енергичност, делейки наравно с обикновените войници всички трудности – нощува на открито край огньовете и се задоволява със същите сухари, които имат продоволствие.<ref>{{cite book | title = Петербург – столица русской гвардии. История гвардейских подразделений | last = Алмазов | first = Б. | authorlink =| coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2015 | edition = | publisher = Центрполиграф | location = Москва | isbn = 978-5-227-05917-8 | doi = | pages = 425 | url = https://books.google.bg/books?id=7kOJCgAAQBAJ&lpg=PP1&dq=isbn%3A5457879887&pg=PT425#v=twopage&q&f=false | accessdate = 2019-06-19 | quote = | lang-hide = | lang = ru }}</ref> В отговор на недоволството от прехода сред своите подчинени заявява:<ref>{{cite book | title = Петербург – столица русской гвардии. История гвардейских подразделений | last = Алмазов | first = Б. | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2015 | edition = | publisher = Центрполиграф | location = Москва | isbn = 978-5-227-05917-8 | doi = | pages = 424 | url = https://books.google.bg/books?id=7kOJCgAAQBAJ&lpg=PP1&dq=isbn%3A5457879887&pg=PT424#v=twopage&q&f=false | accessdate = 2019-06-19 | quote = | lang-hide = | lang = ru }}</ref>