Васил Стоянов (дизайнер): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м неработещи файлови препратки (1); правопис/общо форматиране; overlinked (7) |
|||
Ред 34:
Бива наричан от мнозина художници „пионер на българския дизайн“. Автор е на многобройни реализирани в промишлеността индустриални форми, създател е на визуално-комуникационни системи, проектант е на пространства (интериори) на търговски обекти, автор е на оформления на музеи, експозиции и изложби с културно, стопанско и търговско предназначение. Автор е и на лекционни курсове и академични програми по дизайн.
== Биография ==
Line 42 ⟶ 41:
== Просветна и научна дейност ==
От изключително значение за съвременната българска художествена култура е дейността му за популяризирането и внедряване на професионално-творческото поле на [[индустриален дизайн|индустриалния дизайн]] в механизмите на политиката и държавната администрация на [[Народна република България]]. До голяма степен, именно на неговите лични усилия и контакти се дължи фактът да се заговори за дизайн още в края на 1950-те години, да се предприеме разработването на държавни документи, с които
През 1964 г. Васил Стоянов полага основите на дизайнерското образование в страната – създава и организира специалност „Промишлени форми“ (сега спец. „Индустриален дизайн“) във ВИИИ „Николай Павлович“ (сега [[Национална художествена академия]]), в който преподава до края на живота си.<ref>Драндийска, Златка ред., „100 години Национална художествена академия“, София: НХА, 1996.</ref> През 1969 г. се хабилитира като редовен [[доцент]] с хабилитационен труд, посветен на Теорията на дизайна. И до днес този труд е не само актуален, но е от малкото теоретични разработки от областта на дизайна в страната. Посветен е на природата и същността на дизайна, на неговите [[методика|методологически]] проблеми и на спецификата на дизайнерското формообразуване. Трудът му получава висока оценка и от проф. Короткевич, по онова време ръководител на специалност „Дизайн“ в Строгановската художествена академия в [[Москва]].
До голяма степен, има основна заслуга за създаването на паралелка „Дизайн“ в Националната гимназия по пластични изкуства и дизайн „Академик Дечко Узунов“ в гр.
== Организаторска и административна дейност ==
От 1963 до 1973 година Васил Стоянов е главен специалист в „Комитета за научно-технически прогрес и висше образование“ и едновременно е секретар в „Съвета за промишлена естетик“а и главен секретар на „Националния център за промишлена естетика“. Безспорна заслуга на доц. Стоянов е утвърждаването на българския дизайн в международен контекст. „Съветът за промишлена естетика“ и [[Съюз на българските художници|СБХ]] стават членове на Международното сдружение на съветите по индустриален дизайн (ICSID), което става причина да участва в семинари и стъпи в контакт чуждестранни академични среди. Повлиян е изключително от
[[Файл:Portret- V- Stoyanov.jpg|мини]]
Значима е дейността на Васил Стоянов и като секретар на секция „Приложни изкуства“ на
== Почит ==
Line 65 ⟶ 64:
== Външни препратки ==
* [https://archive.is/8Tb1A Статия от доц. д.и.н. Незабравка Иванова и доц. Димитър Добревски за доц. В. Стоянов на интернет страницата на „Биенале на българския дизайн“]
* Димитър Добревски, [https://www.sbhart.com/bg/exhibitions/283-второ-биенале-на-българския-дизайн---2011 Второ биенале на българския дизайн
* [http://www.bulphoto.com/events/24285/ Кратка информация за В. Стоянов в BulPhoto]
* [http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/18290 Изкуствоведът Ирина Мутафчиева за Васил Стоянов във в-к „Култура“], бр. 15 (2898), 22 април 2011
| |||