Битка при Формини: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „{{Военен конфликт|име=Битка при Формини|страна1={{флагче|Франция}} Франция|жертви2=3750|жертви1=500 - 600|сила2=4000 войници|сила1=5000 войници|командир2=Томас Кириъл|командир1=Жан дьо Клермон, Артюр дьо Ришмон|страна2={{флагче|Англия}} Кралство...“ |
м Bot: Automated text replacement (-DEFAULTSORT +СОРТКАТ); козметични промени |
||
Ред 5:
Нормандия е традиционно английско владение във Франция, още от времето, когато нормандският херцог [[Уилям Завоевателя]] [[Норманско нашествие в Англия|нахлува на острова (1066)]]. Към 1204 г. французите си връщат областта, а през Стогодишната война често минава от едната в другата държава. Във всеки случай е ясно, че голяма част от нормандското население симпатизира повече на Англия, отколкото на Франция. Ето защо кампанията по завладяването на Нормандия, която провежда [[Хенри V]] от 1417 до 1419 г., се увенчава с беспорен успех. По-късно, след обрата на войната по времето на [[Жана д'Арк]], френски армии се появяват пред столицата [[Руан]], но срещат враждебно отношение.
През 1444 г. се постига [[Примирие в Тур|примирието в Тур]] и войната временно спира. И двете страни се готвят за решителни действия - англичаните да съхранят присъствието си, а французите - да го ликвидират. Френските военни реформи са много по-впечатляващи. Крал [[Шарл VII]] не разпуска войниците си, а ги запазва под команда - първи опит през [[
През 1448 г. една английска армия превзема и разграбва бретанския град Фужер. Като нищо друго тази жестокост настройва против англичаните населението на северна Франция.<ref>Desmond Seward'', [https://archive.org/details/hundredyearswart00sewa/page/248/mode/2up?view=theater The Hundred Years War. The English in France 1337 – 1453]'', New York 1978, p. 248</ref> Когато войските на Шарл VІІ навлизат в Мен и Нормандия, най-често са посрещани като освободители. През декември 1449 г. пада Руан, а отговорът на англичаните не променя нищо - с малка и опитна армия [[Джон Талбот]] опитва да напредне към [[Париж]], но среща твърде силни френски войски. Става ясно, че само пристигането на нови сили от Англия могат да спасят Нормандия.
Ред 12:
В [[Лондон]] надмощие вземат настроенията за решително подновване на войната. [[Парламент на Англия|Парламентът]] отпуска пари и скоро е съставена армия, командвана от [[Томас Кириъл]]. Тя не брои повече от 5000 души, но през март 1450 г. успешно дебаркира при [[Шербур ан Котантен|Шербур]] и превзема няколко малки градчета. През това време французите обсаждат ключови крепости - [[Кан (Нормандия)|Кан]] и [[Байо]]. Губернаторът на Нормандия - Едмънд Бофорт, - който е роднина на крал [[Хенри VI]], моли Кириъл да промени плановете си и да спаси Байо. Англичаните се насочват натам, последвани от две френски армии: на [[Жан II дьо Бурбон|Жан дьо Клермон]], син на Бурбонския херцог (3000 души) и на бъдещия бретански херцог [[Артюр дьо Ришмон]] (2000 души). Макар че може да се прибере в Байо и да избегне битката, Кириъл мечтае за слава и решава да се бие.
[[Файл:Formigny bataille02.png|ляво|мини|Паметник, посветен на битката при Формини]]
В тази битка английският главнокомандващ няма с какво да изненада французите. Както и в много предишни случаи, той има [[
Ала в този момент към сражението се присъединяват [[Кавалерия|конниците]] на Артюр дьо Ришмон. Не е съвсем ясно дали отначало е планирано да се появят със закъснение, когато англичаните са излезли от прикритието си, или така се случва.<ref>Българският историк Манол Глишев приема, че всичко е замислено предварително (''[https://historyofwars.net/2020/06/29/battleofformigny/ 15 април 1450: Битката при Формини]'', на сайта hitoryofwar.net)</ref> Във всеки случай, те могат с лекота на избият беззащитните стрелци и дори се озовават зад отбранителните им съоръжения. Пехотата на Клермон се окопитва и започва ново настъпление. В резултат английската съпротива рухва и войниците побягват към близкото село Формини. Френската армия не ги преследва - тя знае, че психологическото предимство е на нейна страна. Местните селяни обаче нападат бегълците и когото могат, убиват. Така загиват 90% от английските войници. Кириъл е сред малцината оцелели. Той е взет в плен и след това - скъпо продаден на своя крал.
Ред 23:
== Бележки ==
<references />
[[Категория:Битки през Стогодишната война]]
[[Категория:Битки на Франция]]
[[Категория:Битки на Англия]]
▲{{DEFAULTSORT:Формини}}
| |||