Жан II Добрия (фр. Jean II le Bon; 1426 – 1 април 1488, Мулен) е 6-и херцог дьо Бурбон от 1456 г., херцог на Оверн, граф на Форе, на Божоле, виконт на Мюра, на Шателро, господар на Шато Шинон от 1456 г., граф на Клермон ан Бовези от 1434 г., конетабъл на Франция от 1483 г.

Жан ІІ Добрия
6-и херцог дьо Бурбон
фрагмент от миниатюра на Жан Фуке
Управление1456 – 1 април 1488
НаследилШарл I, 5-и херцог дьо Бурбон
НаследникШарл ІІ дьо Бурбон – брат
Лични данни
Роден
Починал
Семейство
ДинастияФренски Бурбони
БащаШарл I, 5-и херцог дьо Бурбон
МайкаАгнес Бургундска
БраковеЖана дьо Валоа (1435-1482)
Екатерина д’Арманяк
Жана дьо Бурбон
Герб
Жан ІІ Добрия в Общомедия

Произход редактиране

Най-голям син на Шарл I, 5-и херцог на Бурбон, и Агнес Бургундска, дъщеря на Жан Безстрашни, херцог на Бургундия.

Биография редактиране

Жан е един от най-успешните и предани военачалници на служба при Шарл VII – краля на Франция. Участва и в Кралския съвет. Затова, че той прогонва англичаните от Гиен и Нормандия, получава прозвището „Бич на англичаните“.

Неговата военна кариера започва през 1444 г., когато Жан участва в обсадата на Мец. През 1449 г. той заедно с граф Жан дьо Дюноа се отправя за Нормандия, където превзема градовете Руан, Арфльор, Онфльор. На 15 април 1450 г. той заедно с конетабъл Артур дьо Ришмон командват френската армия в битката при Формини, завършила с разгром на англичаните. После той превзема Кан и Шербур. В резултат на това Нормандия се оказва освободена от англичаните.

От 1451 до 1453 г. Жан заедно с граф Дюноа воюва в Гиен. В резултат на военните кампании с негово участие са превзети Монигон, Бо, Бург, Фронсак, а също столицата на Гиен Бордо. На 17 юли 1453 г. Жан участва в битката при Кастийон. След това, крал Шарл VII назначава Жан за губернатор на Гиен.

Жан – херцог на Бурбон при трима крале редактиране

След смъртта на баща си, херцог Шарл I, Жан през 1456 г. наследява неговите обширни владения – Херцогство Бурбон и Оверн; графства Форе и Божоле, а през 1457 г. е назначен на мястото на си баща за Велик ковчежник на Франция.

След смъртта на крал Шарл VII, неговият син крал Луи XI снема ползващият се с доверието на неговия баща Жан от поста губернатор на Гиен. В резултат на това недоволният Жан през 1465 г. се присъединява към Лигата на Общественото благо. След мира, подписан в Конфлан, кралят, желаейки да поправи своята грешка и да привлече Жан на своя страна, го назначава през 1466 г. за губернатор на Орлеан, Бери, Лимузен, Лангедок и Перигор.

След това Жан отново се сражава в Нормандия, където превзема Еврьо, Вернон и Лувие.

След смъртта на крал Луи ХІ, новият крал Шарл VIII, чрез регентството, назначава през 1483 г. Жан за конетабъл на Франция.

Жан умира на 1 април 1488 г. Доколкото всички негови законни синове умират в млада възраст, владенията му наследява неговия брат Шарл ІІ дьо Бурбон (но само за 15 дни и се отказва), после по-малкият му брат Пиер ІІ дьо Бурбон.

Бракове и деца редактиране

Жан II се жени три пъти:

∞ .1 23 декември 1447 г. в замъка на Плеси льо Тур за Жана дьо Валоа (* 1425, † 1482), дъщеря на краля на Франция Шарл VII, от която няма деца.

 
Жан и Жана Френска

∞ 2. 28 август 1484 в Сен Клу за Екатерина д’Арманяк († 1487), дъщеря на Жак д’Арманяк, херцог дьо Немур, от която има един син:

  • Жан (* и † 1487), граф на Клермон

∞ 3. 12 април 1487 в Абатство „Сен Жоан“, Пуату за Жана дьо Бурбон (* 1465, † 1512), дъщеря на Жан II дьо Бурбон, граф на Вандом като Жан VIII, от която има един син:

  • Луи (*, † 1488), граф на Клермон

Жан също има няколко извънбрачни деца.

От Маргьорит дьо Брюнан има един син:

  • Матийо Големи Извънбрачни Бурбон († 1505), барон на Рош ан Рение и господар на Бутеон. Той се отличава в битката при Бетюн през 1487 г. и в битката при Форнуе през 1495 г. Той е назначен за адмирал и губернатор на Гиен

От Жана Луиз д'Албре, дъщеря на Жан I д'Албре, има:

  • Шарл Извънбрачни Бурбон (* 1465/1470, † 1502), виконт на Лавдан, родоначалник на клона Бурбон-Лаведан

От няколко жени има:

  • Хектор Извънбрачни Бурбон († 1502), архиепископ на Тулуза
  • Пиер Извънбрачни Бурбон, умря млад;
  • Мария Извънбрачна Бурбон († 1482), ∞ 1470 за Жак дьо Сент-Коломб;
  • Маргьорит Извънбрачна Бурбон (* 1445 † 1483), легитимирана през 1464 г., ∞ 1462 за Жан дьо Фериер († 1497).

Източници редактиране

  • Bingham, Denis (1890). The Marriages of the Bourbons. New York: Scribner and Welford. ASIN B000V1RCR2.
  • de Commynes, Philippe, Jean de Troyes, and Andrew Richard Scoble, The memoirs of Philip de Commines, Lord of Argenton, (George Bell and sons:London, 1906)