Старогръцка комедия: Разлика между версии

В произведенията на ''средната комедия'' от IV век пр.н.е. постепенно се преодолява политическият характер на комедията и значително намалява ролята на хора. Такива са последните пиеси на Аристофан, писани в началото на IV в. пр.н.е., които се различават чувствително от първите: „[[Жените в Народното събрание]]“, „Плутос“. Ролята на хора се стеснява, свободата на фантазията е вече по-ограничена. Личната сатира отстъпва място на социалната, вместо лични нападки са обрисувани човешки типове, смешните хрумвания са заменени от пародийно представяне на митовете<ref name="Шаму"/>.

 

 

Приемниците на Аристофан, като Антифан или Алексис от [[Турии]], изглежда са били плодовити писатели, на които се приписвали стотици пиеси. Но ние не знаем почти нищо за тях и гръцката комедия, както и трагедията, не е създала повече шедьоври през IV в. пр.н.е. до появата на [[Менандър]], който принадлежи вече към [[елинистическа епоха|елинистическата епоха]]<ref name="Шаму"/>.