GNU Compiler Collection: Разлика между версии

'''GNU Compiler Collection''' ( '''GCC''' ) е оптимизиращ компилатор, произведен от GNU Project, поддържащ различни [[Език за програмиране|езици за програмиране]], [[Компютърна архитектура|хардуерни архитектури]] и [[Операционна система|операционни системи]] . Фондацията за [[Фондация за свободен софтуер|свободен софтуер]] (FSF) разпространява GCC като [[свободен софтуер]] под [[GNU General Public License]] (GNU GPL). GCC е ключов компонент на [[:en:GNU_toolchain|GNU toolchain]] и стандартен компилатор за повечето проекти, свързани с [[ГНУ|GNU]] и ядрото на [[Линукс (ядро)|Linux]] . С приблизително 15 милиона реда код през 2019 г. GCC е един от най-големите безплатни програми, които съществуват. Той изигра важна роля в растежа на [[Свободен софтуер|свободния софтуер]] като инструмент и като пример.

Когато беше пуснат за първи път през 1987 г. от [[Ричард Столман]], GCC 1.0 беше наречен '''GNU C компилатор''', тъй като работеше само с [[C (език за програмиране)|езика за програмиране C.]] Той беше разширен за компилиране на [[C++]] през декември същата година. По-късно [[Компилатор|предните части]] бяха разработени за [[Objective-C]], [[Objective-C|Objective-C++]], [[FORTRAN|Fortran]], [[Ada]], [[D (език за програмиране)|D]] и [[Go (език за програмиране)|Go]], заедно с други. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://gcc.gnu.org/frontends.html|заглавие=Programming Languages Supported by GCC|издател=GNU Project|достъп_дата=2014-06-23}}</ref> Спецификациите на OpenMP и OpenACC също се поддържат в компилаторите на C и C++. <ref name="gcc6">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://gcc.gnu.org/gcc-6/changes.html|заглавие=GCC 6 Release Series — – Changes, New Features, and Fixes - – GNU Project|труд=gcc.gnu.org}}</ref> <ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://gcc.gnu.org/wiki/OpenACC|заглавие=OpenACC - – GCC Wiki|труд=gcc.gnu.org}}</ref>

Освен че е официален компилатор на [[ГНУ|операционната система GNU]], GCC е приет като стандартен компилатор от много други модерни [[Unix-базирани операционни системи|Unix-подобни]] компютърни [[Операционна система|операционни системи]], включително повечето дистрибуции на [[Линукс|Linux]] . Повечето операционни системи от семейство [[BSD]] също преминаха към GCC скоро след пускането му, въпреки че оттогава [[FreeBSD]], [[OpenBSD]] и [[MacOS|Apple macOS]] преминаха към компилатора Clang <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://llvm.org/Users.html|заглавие=The LLVM Compiler Infrastructure Project|труд=llvm.org}}</ref> до голяма степен поради причини за лицензиране. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://meta.ath0.com/2012/02/05/apples-great-gpl-purge/|заглавие=Apple's GPLv3 purge|труд=meta.ath0.com|език=en-us|достъп_дата=2021-01-12}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://lists.freebsd.org/pipermail/freebsd-questions/2012-June/242495.html|заглавие=Why Clang|автор=Linnemann|първо_име=Reid|достъп_дата=2021-01-12}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.freebsdfoundation.org/press/2007Aug-newsletter.shtml#Letter|заглавие=August 29, 2007: FreeBSD Foundation Newsletter, August 29, 2007|достъп_дата=2021-01-12}}</ref> GCC може също да компилира код за [[Microsoft Windows|Windows]], [[Android]], [[iOS]], [[Solaris]], HP-UX, [[AIX (ОС)|AIX]] и DOS. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://gcc.gnu.org/install/binaries.html|заглавие=Installing GCC: Binaries - – GNU Project - – Free Software Foundation (FSF)|труд=gcc.gnu.org|достъп_дата=2021-01-12}}</ref>