ПЕН клуб: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Carbonaro. премести страницата ПЕН-клуб като ПЕН клуб (върху пренасочване): Пише се разделно. Официален правописен речник на българския език. София: Просвета, 2012, с. 63, т. 55.2.2.
актуализация
 
Ред 1:
{{Организация
|name = ПЕН- клуб
|image =
|caption =
Ред 27:
}}
 
'''ПЕН- клуб''' е международна [[неправителствена организация]], която обединява професионалните [[писател]]и и [[журналист]]и, работещи в различни литературни жанрове.
 
== Основаване и цели ==
[[Файл:Antony Gormley Witness.JPG|мини|260п|„Свидетели“ на [[Антъни Гормли]], на площадчето пред Британската библиотека в [[Лондон]].]]
ПЕН- клуб ({{lang|en|PEN International}}) е световна асоциация на писателите за насърчаване на приятелството и интелектуално сътрудничество между писателите навсякъде по света.
 
Названието на клуба „ПЕН“ е абревиатура от английските думи „'''P'''oet“ (поет), „'''E'''ssayist“ (есеист) и „'''N'''ovelist“ (романист), които образуват думата „'''PEN'''“ (писалка).
 
Първият ПЕН- клуб е основан през [[1921]] г. в [[Лондон]] от [[Катрин Ейми Доусън Скот]], с [[Джон Голсуърти]] като неин пръв председател. Първите членове включени [[Джоузеф Конрад]], [[Елизабет Крейг]], [[Джордж Бърнард Шоу]], и [[Хърбърт Уелс]]. Днес организацията ПЕН- клуб има автономни центрове в над 100 страни.
 
Други цели на организацията са:
Ред 41:
* да се бори за свободата на изразяване, както и да действа като силен глас от името на репресираните писатели, хвърлени в затвора и понякога убивани заради техните възгледи.
 
Организацията ПЕН- клуб е най-старата организация за защита на човешките права и най-старата международна литературна организация. Първоначално организацията обединява „поети, есеисти и романисти“, но сега включва писатели от всякакъв вид литература, като журналисти и историци.
 
== Структура на ПЕН- клуб ==
Организацията ПЕН- клуб е със седалище в Лондон и се състои от автономни центрове в над 100 страни по целия свят, които са отворени за квалифицирани писатели, журналисти, преводачи, историци и други, които са активно ангажирани във всеки клон на литературата, независимо от тяхната националност, раса, цвят на кожата или религия.
 
Президенти на ПЕН- клуб са били [[Алберто Моравия]], [[Хайнрих Бьол]], [[Артър Милър]], [[Марио Варгас Льоса]], [[Хомеро Ариджис]] и [[Иржи Груча]].
 
ПЕН- клубът е неправителствена организация в официални консултативни отношения с [[ЮНЕСКО]] и специален консултативен статут към Икономическия и социален съвет на [[ООН]].
 
== Харта на ПЕН- клуба ==
'''Литературата''', независимо от националността и произхода си, не познава граници и трябва да остане като обща валута между народите, независимо от политическите или международни катаклизми.
 
'''При всякакви обстоятелства''', и по-специално по време на война, произведенията на изкуството и библиотеките, са наследство на човечеството като цяло, и трябва да бъдат оставени недокоснати от национална или политическа страст.
 
'''Членовете на ПЕН- клуба''' трябва винаги използват влиянието си в полза на доброто разбиране и взаимното уважение между народите, и поемат ангажимент сами да направят всичко възможно, за да разсеят расовите, класовите, и национални вражди, и да се борят за идеала за едно човечество, живеещо в мир в света.
 
'''ПЕН''' означава да се спазва принципа на безпрепятствен пренос на мисълта в рамките на всяка нация и между всички народи, и членовете обещават да се противопоставят на всякаква форма на потискане на свободата на словото в страната им или към тяхната общност.
 
'''ПЕН- клубът''' декларира подкрепата си за свободната преса и се противопоставя на произволна цензура в мирно време. Смята, че е необходимо на света да се постига по-високо организиран политически и икономически ред, и затова е наложително да може да прави критика на правителства, администрации и институции. И тъй като свободата предполага доброволно ограничение, самите членове обещават да се противопоставят на такива злини на свободната преса като невярна публикация, умишлена лъжа и изопачаване на факти за политически и лични цели...
 
== Дейности в защита на писателите и мемориали ==
Ред 65:
През 1960 г. е създаден Международен комитет в защита на репресираните писатели, който да ги защитава. Той издава два пъти годишно Доклад с установените нарушения по целия свят. Комитетът координира кампаниите на членове в защита на словото по целия свят.
 
На 48-ия международен конгрес на ПЕН- клуба проведен на 12 – 18 януари 1986 г. е решено да се обяви 3 март като „Световен ден на писателя“.
 
В горичка до езерото Бърли Грифин в [[Канбера]], [[Австралия]], на 17 ноември 1997 г. е открит ПЕН- мемориал с посвещението – „'''''Духът умира при всички нас, които мълчим пред лицето на тиранията.'''''“.
 
Пред Британската библиотека в [[Лондон]] на 13 декември 2011 г. е поставена чугунената скулптура „Свидетели“, която представлява един празен стол и символизира репресираните и затворени писатели по света.
 
== Български ПЕН- клуб ==
[[Файл:BASA 100K-1-590-96 Alexander Balabanov, 1934-07, south of Barcelona.jpg|дясно|мини|А. Балабанов, Международен конгрес на клуба в [[Барселона]], май 1935<ref>[https://old.fakel.bg/index.php?t=3428 Багряна и Словения (Откъс от новоизлязлата книга на Людмила Малинова-Димитрова и Людмил Димитров)], Fakel.bg, 12 февруари 2014 г.</ref>]]
Българският ПЕН- клуб (сега П.Е.Н.- център) е създаден през [[1926]] г. с председател проф. [[Иван Шишманов]]. Той обединява около около 40 именити български писатели: [[Елисавета Багряна]], [[Дора Габе]], проф. [[Александър Балабанов]], [[Ангел Каралийчев]], [[Елин Пелин]], [[Йордан Йовков]], [[Николай Лилиев]], [[Тодор Влайков]], [[Теодор Траянов]], [[Стилиян Чилингиров]], [[Николай Райнов]], [[Йордан Стубел]] и др.
 
Председатели на Българския ПЕН- клуб стават още: проф. Александър Балабанов, Дора Габе, проф. [[Богдан Филов]], [[Анна Каменова]] (1967 – 1971),<ref name="liternet.bg"/>, [[Леда Милева]] (1971 – 1980),<ref name="liternet.bg" />, [[Лиляна Стефанова]] (1980 – 1991),<ref name="liternet.bg" />, [[Богомил Нонев]] (1991 – 1995),<ref name="liternet.bg" />, [[Невена Стефанова]] (1995 – 1999),<ref name="liternet.bg">Богомил Нонев, [https://liternet.bg/publish2/bnonev/pen.htm „Там, където Изтокът е Запад“], Електронно списание LiterNet, 02.04.2001, № 4 (17).</ref>, [[Георги Константинов (поет)|Георги Константинов]], [[Бойко Ламбовски]] и [[Здравка Евтимова]].<ref>[https://trud.bg/ново-ръководство-на-българския-п-е-н-це/ Ново ръководство на българския П.Е.Н.-център], Trud.bg, 16 февруари 2019 г.</ref>
 
== Източници ==
Ред 82:
== Външни препратки ==
* {{Official website|https://www.pen-international.org/}} на PEN International
* {{Official website|https://web.archive.org/web/20160110075457/http://www.penbulgaria.com/}} на ПЕН-клуб България
* Георги Константинов, [https://duma.bg/balgarskiyat-pen-tsentar-stava-na-85-godini-n19058?h=pdfarchive&pdfarchiveId=2925 „Българският П.Е.Н.-център става на 85 години“], в-к „Дума“, бр. 187, 16 август 2011
* Невена Стефанова, [http://newspaper.kultura.bg/media/my_html/2028/nevena.html „Бележки на една уморена председателка“], в-к „Култура“, 1998