ПЕН-клуб
ПЕН-клуб е международна неправителствена организация, която обединява професионалните писатели и журналисти, работещи в различни литературни жанрове.
| ПЕН-клуб | |
|---|---|
 |
|
| Информация | |
| Тип | нестопанска организация |
| Мото | „Поети, есеисти и романисти“ |
| Основана | 1921 г. |
| Цел/фокус | за насърчаване на приятелството и интелектуално сътрудничество между писателите навсякъде по света |
| Седалище | Лондон |
| Регион на действие | интернационален, в над 100 страни по света |
| президент | Джон Ралстън Сол |
| Сайт | www.pen-international.org |
| ПЕН-клуб в Общомедия | |
Основаване и целиРедактиране
ПЕН-клуб (на английски: PEN International) е световна асоциация на писателите за насърчаване на приятелството и интелектуално сътрудничество между писателите навсякъде по света.
Названието на клуба „ПЕН“ е абревиатура от английските думи „Poet“ (поет), „Essayist“ (есеист) и „Novelist“ (романист), които образуват думата „PEN“ (писалка).
Първият ПЕН-клуб е основан през 1921 г. в Лондон от Катрин Ейми Доусън Скот, с Джон Голсуърти като неин пръв председател. Първите членове включени Джоузеф Конрад, Елизабет Крейг, Джордж Бърнард Шоу, и Хърбърт Уелс. Днес организацията ПЕН-клуб има автономни центрове в над 100 страни.
Други цели на организацията са:
- да се подчертае ролята на литературата в развитието на взаимното разбирателство и световната култура;
- да се бори за свободата на изразяване, както и да действа като силен глас от името на репресираните писатели, хвърлени в затвора и понякога убивани заради техните възгледи.
Организацията ПЕН-клуб е най-старата организация за защита на човешките права и най-старата международна литературна организация. Първоначално организацията обединява „поети, есеисти и романисти“, но сега включва писатели от всякакъв вид литература, като журналисти и историци.
Структура на ПЕН-клубРедактиране
Организацията ПЕН-клуб е със седалище в Лондон и се състои от автономни центрове в над 100 страни по целия свят, които са отворени за квалифицирани писатели, журналисти, преводачи, историци и други, които са активно ангажирани във всеки клон на литературата, независимо от тяхната националност, раса, цвят на кожата или религия.
Президенти на ПЕН-клуб са били Алберто Моравия, Хайнрих Бьол, Артър Милър, Марио Варгас Льоса, Хомеро Ариджис и Иржи Груча.
ПЕН-клубът е неправителствена организация в официални консултативни отношения с ЮНЕСКО и специален консултативен статут към Икономическия и социален съвет на ООН.
Харта на ПЕН-клубаРедактиране
Литературата, независимо от националността и произхода си, не познава граници и трябва да остане като обща валута между народите, независимо от политическите или международни катаклизми.
При всякакви обстоятелства, и по-специално по време на война, произведенията на изкуството и библиотеките, са наследство на човечеството като цяло, и трябва да бъдат оставени недокоснати от национална или политическа страст.
Членовете на ПЕН-клуба трябва винаги използват влиянието си в полза на доброто разбиране и взаимното уважение между народите, и поемат ангажимент сами да направят всичко възможно, за да разсеят расовите, класовите, и национални вражди, и да се борят за идеала за едно човечество, живеещо в мир в света.
ПЕН означава да се спазва принципа на безпрепятствен пренос на мисълта в рамките на всяка нация и между всички народи, и членовете обещават да се противопоставят на всякаква форма на потискане на свободата на словото в страната им или към тяхната общност.
ПЕН-клубът декларира подкрепата си за свободната преса и се противопоставя на произволна цензура в мирно време. Смята, че е необходимо на света да се постига по-високо организиран политически и икономически ред, и затова е наложително да може да прави критика на правителства, администрации и институции. И тъй като свободата предполага доброволно ограничение, самите членове обещават да се противопоставят на такива злини на свободната преса като невярна публикация, умишлена лъжа и изопачаване на факти за политически и лични цели...
Дейности в защита на писателите и мемориалиРедактиране
През 1960 г. е създаден Международен комитет в защита на репресираните писатели, който да ги защитава. Той издава два пъти годишно Доклад с установените нарушения по целия свят. Комитетът координира кампаниите на членове в защита на словото по целия свят.
На 48-ия международен конгрес на ПЕН-клуба проведен на 12 – 18 януари 1986 г. е решено да се обяви 3 март като „Световен ден на писателя“.
В горичка до езерото Бърли Грифин в Канбера, Австралия, на 17 ноември 1997 г. е открит ПЕН-мемориал с посвещението – „Духът умира при всички нас, които мълчим пред лицето на тиранията.“.
Пред Британската библиотека в Лондон на 13 декември 2011 г. е поставена чугунената скулптура „Свидетели“, която представлява един празен стол и символизира репресираните и затворени писатели по света.
Български ПЕН-клубРедактиране
Българският ПЕН-клуб (сега П.Е.Н.-център) е създаден през 1926 г. с председател проф. Иван Шишманов. Той обединява около около 40 именити български писатели: Елисавета Багряна, Дора Габе, проф. Александър Балабанов, Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Йордан Йовков, Николай Лилиев, Тодор Влайков, Теодор Траянов, Стилиян Чилингиров, Николай Райнов, Йордан Стубел и др.
Председатели на Българския ПЕН-клуб стават още: проф. Александър Балабанов, Дора Габе, проф. Богдан Филов, Анна Каменова (1967 – 1971)[2], Леда Милева (1971 – 1980)[2], Лиляна Стефанова (1980 – 1991)[2], Богомил Нонев (1991 – 1995)[2], Невена Стефанова (1995 – 1999)[2], Георги Константинов, Бойко Ламбовски и Здравка Евтимова.[3]
ИзточнициРедактиране
- ↑ Багряна и Словения (Откъс от новоизлязлата книга на Людмила Малинова-Димитрова и Людмил Димитров), Fakel.bg, 12 февруари 2014 г.
- ↑ а б в г д Богомил Нонев, „Там, където Изтокът е Запад“, Електронно списание LiterNet, 02.04.2001, № 4 (17).
- ↑ Ново ръководство на българския П.Е.Н.-център, Trud.bg, 16 февруари 2019 г.
Външни препраткиРедактиране
- Официален уебсайт на PEN International
- Официален уебсайт на ПЕН-клуб България
- Георги Константинов, „Българският П.Е.Н.-център става на 85 години“, в-к „Дума“, бр. 187, 16 август 2011
- Невена Стефанова, „Бележки на една уморена председателка“, в-к „Култура“, 1998
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „PEN International“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите. |