Христо Христов (режисьор): Разлика между версии

редакция без резюме
Редакция без резюме
{{към пояснение|Христо Христов|Христо Христов}}
{{Личност
{{Режисьор
| име категория = Христо Христоврежисьор
| bgcolourпортрет =
| портрет -описание =
| националност = {{България}}
| размер на портрета =
| обяснениевложки =
{{Личност/Режисьор
| рождено име =
| категория = режисьор
| роден-място = [[Пловдив]], [[Царство България]]
| активност = 1958 – 1997
| починал-място = [[София]], [[България]]
| значими филми = „[[Иконостасът]]“ (1969)<br>„[[Последно лято]]“ (1974)<br>„[[Бариерата (филм)|Бариерата]]“ (1979)<br>„[[Една жена на 33]]“ (1982)
| друго име =
| активностнагради =
| брачен партньор =
| деца =
| родители =
| местожителство =
| сайт =
| значими филми =
| оскари =
| еми =
| златен глобус =
| БАФТА =
| грами =
}}
| другобрак име =
'''Христо Костов Христов''' е български кино- и театрален режисьор и сценарист. Той е първият български кинематографист, избран за член на [[Европейска филмова академия|Европейската филмова академия]] (EFA); професор в [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|НАТФИЗ]].
| деца =
| родителиподпис =
}}
 
'''Христо Костов Христов''' е български кино- и театрален режисьор и сценарист. Той е първият български кинематографист, избран за член на [[Европейска филмова академия|Европейската филмова академия]] (EFA) (от 1992 г.)<ref name="duma.bg"/>; професор в [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|НАТФИЗ]].
 
== Биография ==
Роден е на [[11 април]] [[1926]] г. в [[Пловдив]]. Завършва медицина в родния си град<ref name="duma.bg"/> и първоначално практикува като лекар. Завършва театрална режисура във [[НАТФИЗ|ВИТИЗ]] „Кръстьо Сарафов“]] в класа на проф. [[Георги Костов (режисьор)|Георги Костов]] ([[1958]] г.)<ref name="duma.bg"/>. В средата на [[1960-те|60-ете години]] специализира кинорежисура в московския ВГИК. Специализира при [[Михаил Ром]] в студията „Мосфилм“.
 
През 1958 г. дебютира като режисьор с постановката „Генерал Заимов“ от [[Иван Аржентински]] в Пловдивския театър, където е режисьор до [[1966]] г.<ref name="duma.bg"/> Филмовият му дебют е „[[Иконостасът]]“ ([[1969]] г.) по романа от [[Димитър Талев]] „[[Железният светилник]]“ и е заснет съвместно с аниматора [[Тодор Динов]]. Преди да се появи на сцената на игралното кино, той има реализирани редица сценографски проекти и оперни постановки, получил е и национални награди за театрална режисура.
 
Филмът му за [[Георги Димитров]] „Наковалня или чук“ ([[1972]] г.) му спечелва „[[Златна роза]]“ от [[Варненски филмов фестивал|Варненския фестивал]] и длъжността председател на [[Съюз на българските филмови дейци|Съюза на българските филмови дейци]]. Съвсем различен отзвук има филмът му „[[Една жена на 33]]“ ([[1982]] г.) – филмът е цензуриран, поражда бурна медийна дискусия и е свален от екран, а Христов е публично порицан от професионалната общност и е свален от председателския пост.<ref>Боян Кастелов, [https://duma.bg/?go=news&p=detail&nodeId=18473 „По дирята на едно сплашване (Отново за филма "Една жена на 33", за тоталитарната цензура и апаратните хватки на Тодор Живков)“], в-к „Дума“, 6 август 2011.</ref> Сценаристът на филма – [[Боян Папазов]], е уволнен от Киноцентъра. През същата година (1982) излизат два документални филма на Христов, а през 1984 г. се появява и „Събеседник по желание“, на който е и режисьор и сценарист. След промените през [[1989]] г. Христо Христов създава още един филм, определян от кинокритиците като скандален – „[[Суламит]]“ ([[1997]] г.). Самият той го определя като „нестандартен“.
 
Сценарист е на филмите „Суламит“, „Dum spiro spero“, „Тест`88“, „Двойна примка“, „Събеседник по желание“, „Камионът“, „Срещу вятъра“, „Циклопът“, „[[Дърво без корен]]“, „[[Иконостасът]]“.
През [[1976]] г. излиза „Циклопът“, приеман от критиците като първия български филм, фокусиран изцяло върху вътрешния свят на човека и удостоен със специално отличие от [[Берлин (кинофестивал)|Берлинале]] през [[1977]] г.
 
Христо Христов е председател на Комисията за игрално кино към Националния филмов център (1995 – 1999 г.), председател на Обществения съвет за кино ([[1999]] г.) и професор в [[НАТФИЗ]] (от 1980 г.)<ref name="duma.bg"/>.
 
Едни от най-популярните му и добре приемани театрални постановки са „Иркутска история“ от [[Арбузов]], „Почивка в Арко Ирис“ от [[Димитър Димов (писател)|Димитър Димов]], „Оптимистична трагедия“ от [[Вишневски]], „[[Бай Ганьо]] от [[Алеко Константинов]], „[[Дванадесета нощ]]“ от [[Шекспир]], „Три високи жени“ от [[Едуард Олби]].
 
Умира на 16 април 2007 г. в София.<ref>Люсиена Крумова, [https://archive.is/20121202202537/paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2007-04-18&article=186000 „Христо Христов вече снима в небето“], в-к „Стандарт“, 18 април 2007.</ref><ref name="duma.bg">[http://old.duma.bg/2007/0407/180407/kultura/cul-2.html „Почина режисьорът Христо Христов“], в-к „Дума“, 18 април 2007.</ref><ref>[https://archive.is/20121126152632/kino.gbg.bg/index.php?newsid=10695&p=news Почина известният български режисьор Христо Христов], Кино.бг, 17 април 2007.</ref><ref>[https://www.vesti.bg/novini/toj-be-pyrviiat-bylgarski-kinematografist-chlen-na-evropejskata-filmova-akademiia-1032668 „Почина известният български режисьор Христо Христов“], vesti.bg, 17 април 2007.</ref>
 
== Награди и отличия ==
* „Последно лято“ (1973 г.) получава Награда за чуждестранен режисьор в [[Атланта]], [[САЩ]] през 1974 г. и Специална награда на журито на Фестивала на младото европейско кино в [[Тулон]], [[Франция]] през 1975 г.
* „Дърво без корен“ (1974 г.) печели Първа награда във Варна (1974 г.) и „Златна палма“ ([[Прат]], Франция, 1978 г.).<ref>[http://www.cinema.bg/sff/2005/bg/movie.php?movieSid=417 „Дърво без корен“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20081229004247/http://www.cinema.bg/sff/2005/bg/movie.php?movieSid=417 |date=2008-12-29 }}, cinema.bg.</ref>
* „Циклопът“ (1976 г.) е отличен с Диплом от [[Берлин (кинофестивал)|Берлинале]] през 1977 г. и с отличие в Шчечин, [[Полша]], (1980 г.).
* „Бариерата“ (1979 г.) получава Сребърен медал от МКФ Москва през 1979 г. и „Златна роза“ (Варна, 1980 г.).
* „Не се предавай“ („Dum spiro spero“) (1995 г.), филм, посветен на художника [[Златю Бояджиев]] и певеца [[Борис Христов]], печели „Сребърен витяз“ от Минск '96.
* През 1977 г. е удостоен със званието „[[Народен артист]]“<ref>Указ № 800 от 23 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 43 от 3 юни 1977 г.</ref>
* През 2004 г. е удостоен с [[Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“|държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“]]. На церемонията по връчването, [[премиер]]ът нарича Христов „един от най-уважаваните творци на българския театър и кино, с изключителен принос за тяхното успешно развитие“.<ref>[https://www.vesti.bg/novini/tazgodishniiat-laureat-beshe-opredelen-ot-zhuri-s-predsedatel-aleksandyr-fol-661960 „Режисьорът Христо Христов с тазгодишната държавна награда 'Паисий Хилендарски'“], vesti.bg, 24 ноември 2004.</ref>
* През 2006 г. Христо Христов става първият лауреат на учредената през същата година Награда на министъра на културата за цялостен принос към българското кино.
 
== Филмография ==
* „[[Иконостасът]]“, ''по „[[Железният светилник]]“'', (1969)
* „[[Наковалня или чук]]“ (1972)
* „[[Дърво без корен]]“, ''по разказа от [[Николай Хайтов]]'', (1974)
* „[[Последно лято]]“, ''по сценарий на [[Йордан Радичков]]'', (1974)
* „[[Циклопът]]“, ''по [[Генчо Стоев]]'', (1976)
* „[[Срещу вятъра]]“ (1977)
* „[[Бариерата (филм)|Бариерата]]“, ''по [[Павел Вежинов]]'', (1979)
* „[[Камионът]]“ (1980)
* „[[Мегаполис]]“ (1982), ''тв филм''
 
== Източници ==
* [http://news.netinfo.bg/index.phtml?tid=40&oid=830574 Нетинфо, 14 януари 2006] (мъртъв линк)
* [https://archive.is/20121126152632/kino.gbg.bg/index.php?newsid=10695&p=news Кино.бг]
* [http://news.netinfo.bg/index.phtml?tid=40&oid=661960 Нетинфо, 24 ноември 2004]
* [http://www.cinema.bg/sff/2005/bg/movie.php?movieSid=417 www.cinema.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20081229004247/http://www.cinema.bg/sff/2005/bg/movie.php?movieSid=417 |date=2008-12-29 }}
* [http://news.netinfo.bg/index.phtml?tid=40&oid=830574 Нетинфо, 14 януари 2006]
* [http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:A_KvfJbJIiUJ:www.dnevnik.bg/show/%3Fstoryid%3D331505+Христо+Христов+режисьор&hl=bg&ct=clnk&cd=5&gl=bg „Дневниик“, 17 април 2007]
* [https://archive.is/20121202202537/paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2007-04-18&article=186000 в-к „Стандарт“, 18 април 2007]
* [http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:Mij-ghxr5mgJ:www.duma.bg/2007/0407/180407/kultura/cul-2.html+Христо+Христов+режисьор&hl=bg&ct=clnk&cd=23&gl=bg в-к „Дума“, 7 април 2007]
 
== Външни препратки ==
* [http://www.imdb.com/{{IMDb name/nm0160664 Страница на |0160664|Христо Христов в IMDb]}}
* [https://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2007/04/17/331505_hristo_hristov_suzdade_epoha_v_bulgarskoto_kino/ „Христо Христов създаде епоха в българското кино“], в-к „Дневник“, 17 април 2007
* [[Геновева Димитрова]], [https://newspaper.kultura.bg/bg/print_article/view/12903 „Проф. Христо Христов (11. 04. 1926 - 17. 04. 2007)“], в-к „Култура“, бр. 16 (2720), 27 април 2007
* [[Малина Петрова]], [https://kultura.bg/web/прости-ни-професоре/ „Прости ни, Професоре!“], Портал за култура, изкуство и общество, 11 април 2021
 
{{филми на Христо Христов}}
{{Нормативен контрол}}
 
{{СОРТКАТ:Христов, Христо}}
[[Категория:Български режисьори]]
[[Категория:Български сценаристи]]
[[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]]
[[Категория:Преподаватели в НАТФИЗ]]
[[Категория:Народни артисти (България)]]
[[Категория:Носители на орден „Стара планина“]]
[[Категория:Носители на държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“]]
[[Категория:Родени в Пловдив]]
[[Категория:Починали в София]]