Смолчански партизански отряд: Разлика между версии

[[Бой при Цариброд (2 ноември 1885)|Отстъплението от Цариброд]] на съседните български части на 2 ноември кара Зафиров също да отстъпи, за да избегне обкръжение. Така без бой в сръбски ръце попадат [[Изатовци]], [[Комщица]], [[Смолча]] и други погранични села.<ref>{{Харв|Венедиков|1935|loc=71- – 72, 75- – 76}}</ref> Сърбите наближават пътя за [[Берковица]] – една от важните връзки на [[София]] със Северна България. За защитата му главният щаб изпраща на 4 ноември капитан [[Коста Паница]] да поеме командването на Зафировия отряд с подкрепление от рота редовна войска и 45 македонски четници.<ref>{{Харв|Венедиков|1935|loc=88- – 89}}</ref> Наред с новото си наименование Смолчанският партизански отряд получава задачата да настъпи на север от главния път [[Пирот]] — – [[Драгоман]] — – София и заедно с действащия от юг [[Радомирски отряд]] да попречи на съсредоточаването на сръбската [[Нишавска армия]] срещу Сливнишката позиция, където все още се събират войските от българо-турската граница.

В изпълнение на тази задача, на 6 ноември рано сутринта части от отряда под командването на поручик Зафиров нападат последователно [[Ропот]] и Комщица и разгромяват стануващите там четири сръбски [[рота|роти]]. Заблудено за истинския размер и намеренията на българския отряд, след вестта за тези боеве в разгара на Сливнишкото сражение главното сръбско командване пренасочва значителна част от силите си за защита на [[Калотина|Калотинските]] теснини, по които се извършват съобщенията с тила на Нишавската армия в [[Цариброд]] и Пирот.<ref>{{Харв|Венедиков|1935|loc=95- – 100}}</ref><ref>Кратка история на сръбско-българската война, стр. 109</ref> Вместо да настъпи към Калотина, на 7 и през нощта срещу 8 ноември отрядът на Паница преминава сръбската граница и атакува и разбива батальона, осигуряващ фланговото прикритие на сърбите при Изатовци и [[Височка Ржана|Ржана]], на четири часа път от щаб-квартирата на крал [[Милан Обренович|Милан]] в Пирот. Като доказателство за напредъка си той изпраща в българското главно командване печатите на завладените сръбски общини{{hrf|фон Хун|2013|146}}. След това поражение и неуспеха при Сливница сръбското командване решава да изтегли Нишавската армия от българска територия.<ref>{{Харв|Венедиков|1935|loc=122- – 128}}</ref> Поради недостиг на продоволствие и медикаменти за ранените, самият Паница преминава към отбрана за няколко дни, но още при следващото нападение на противника контраатакува и разгромява сръбския Ржански отряд на 11- – 12 ноември в боевете при [[Славиня]] и Ржана.<ref>{{Харв|Венедиков|1935|loc=140- – 143}}</ref>

На 14 ноември Смолчанският отряд се включва в общото настъпление на [[Западен корпус|Западния корпус]] на сръбска територия и ден по-късно, усилен с [[Македонски батальон (1885)|Македонския батальон]], съдейства за [[Пиротско сражение|завладяването на Пирот]], завземайки сръбските окопи северно от града.<ref>{{Харв|Венедиков|1935|loc=151- – 155}}</ref>