Петър I (България): Разлика между версии

Цар Петър се среща с великия български светец [[Иван Рилски]]. Срещата се провела на разстояние, те се виждали от далече. Цар Петър изпраща дарове на Йоан Рилски, състоящи се от плодове и злато. Йоан връща златото, отвръщайки с думите: „за какво му е злато на този, който ограничава себе си даже в хляба и водата…“, плодовете приема. Свети Иван написва писмо до цар Петър с духовни наставления.{{Br}}

 

За разлика от баща си Симеон I, който избира пътя на конфронтация с Византия и се самообявява за „цар на българи и и гърци“ Петър търси разбирателство с южната си съседка. На такова той е принуден, тъй като войните на Симеон са разорителни за България. С мира от 927 Византия признава Петър за цар и дори му дава Мария Лакапина – близка сродница на императора – за съпруга. Такова събитие е без аналог в българската история до този момент. <ref>Павлов, Пламен; Векът на Самуил. Изток-Запад. 2014 – Цар. Петър (927 – 971).Дългият мир с Византия</ref>Част от договора през 927 г. е споменатото даване на автокефалност на българската църква, когато патриарх Фотий обявява, че Византия няма повече да ръкополага български свещеници, дори да бъде молена. Следва да се спомене, че според Проф. П.Ангелов („Българското средновековие“) Петър е водил преговори и с Рим, събитие упоменато и от крал Калоян в преговорите му до папа Инокентий''."Азъ изследвахъ писанията и книгите, а тъй също и законите на блаженопочиналите императори, наши предшественици, отъ къде те са получили българско царство и утвърждение, императорска корона на своята глава и патриаршеско благословение; старателно търсейки (подчертаването мое – к.), ние намерихме въ тяхните писания, че тези блаженопочинали императори на българите и власите – Симеонъ, Петръ и Самуилъ, наши предшественици, са получили своята царска корона и патриаршеско благословение отъ светейшата Божия римска църква и апостолския престолъ, отъ княза на апостолите...".'' На свой ред папа Инокентий, в писмото си до унгарския крал Емерих, пише, че „...от старо време в България последователно мнозина царе са били короновани чрез апостолическа власт, като Петър и Самуил.“ Проф. Иван Снегаров също отбелязва, че '''„'''въ Дюканжевия каталогъ ясно се прокарва мисъльта, че Българската патриаршия е съществувала още преди нейното признание отъ цариградския синклитъ при царь Петра.“ т.е. явно е била призната от Рим.