По време на [[Балканските войни]] в околностите на Пехчево са погребани 433 български военнослужещи.<ref>ДВИА - В. Търново, Ф. 39, оп. II, а.е. 546, л. 51.</ref>
По време на българското управление в годините на Втората световна война кмет на Пехчево е Никола Д. Умленски.<ref>[http://www.strumski.com/books/andon_kostovski_pehchevo_pensija.pdf Андон Атанасов Костовски от Пехчево, Вардарска Македония – „Молба за народна пенсия, Животописна бележка; Удостоверение от Българското министерство на войната; Удостоверение от Пехчевското градско управление“, Пехчево, 1943 година], www.strumski.com</ref> от Горна Джумая от 8 август 1941 година до 22 юли 1943 година. След това кмет е Стоян Ив. Кантуров от Пехчево (7 декември 1943 - 9 септември 1944).<ref name="Списък на кметовете">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.strumski.com/books/strumski_spisok_na_kmetovete_1941_1944.pdf | заглавие = Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година | достъп_дата = 3 април 2022 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Струмски | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>
Според преброяването от 2002 година градът има 3237 жители.<ref>{{Citation |title=Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови |url=http://212.110.72.46:8080/mlsg/ |accessdate=2007-09-05 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ }}</ref>
