Пѐхчево (на македонска литературна норма: Пехчево) е град в източната част на Северна Македония, център на едноименната община Пехчево.

Пехчево
Пехчево
— град —
Знаме
      
Герб
„Св. св. Петър и Павел“
Св. св. Петър и Павел
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Пехчево
Географска област Малешево
Надм. височина 1158 m
Население 3237 души (2002)
Пощенски код 2326
Официален сайт www.pehcevo.gov.mk
Пехчево в Общомедия

ГеографияРедактиране

Градът е разположен на река Писа, в областта Малешево, близо до границата с България.

ИсторияРедактиране

 
Посещение на Герасим Струмишки в Пехчево, 1912 г.

В околностите на Пехчево има следи от селища от Античността и Средновековието. В местността Градище или Манастирище на десния бряг на Брегалница има останки от римско селище. В подножието на Буковик в местността Рудище или Раковец на три километра източно от Пехчево също има останки от голямо антично и средновековно рударско селище. В Буковик има останки от още едно селище от късната античност, а в местността Во реката – останки от рудник от същия период. В местността Селище на север от Пехчево има късноантично село, а в местността Спиково на 6 – 7 km източно от града – останки от старохристиянска църква.[1]

В края на XIX век Пехчево е център на малка каза в Османската империя. Паланката е предимно помашка. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Пейчово е посочено като село с 360 домакинства, като жителите му са 360 българи и 455 мюсюлмани.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Пехчево живеят 700 души жители българи християни, 3300 българи мохамедани и 70 цигани.[3]

Почти цялото християнско население на Пехчево е под върховенството на Българската екзархия. Пехчевската българска община е създадена 1894 година. Неин председател е свещеник Анастас. Водят се редовни заседания, а през 1896 година се ръководи от архиерейския наместник свещеник Евтим Чешмеджиев.[4][4] Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Пешчево има 8 сръбски патриаршистки къщи.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в паланката има 848 българи екзархисти и 76 патриаршисти сърбомани. В градчето има основно и прогимназиално българско училище и основно сръбско.[6]

Според Димитър Гаджанов към 1912 година Пехчево има 4000 души население, но по-голямата част от помаците се изселват по време на Балканската война в 1912 година и в 1916 година в паланката живеят 1300 помаци и 700 българи.[7]

По време на Балканските войни в околностите на Пехчево са погребани 433 български военнослужещи.[8]

По време на българското управление в годините на Втората световна война кмет на Пехчево е Никола Д. Умленски.[9]

Според преброяването от 2002 година градът има 3237 жители.[10]

 
Изглед от градчето
 
Четиринадесети пехотен македонски полк влиза в Пехчево при освобождението на града през април 1941 г.
Националност Всичко
македонци 3067
албанци 0
турци 31
роми 123
власи 2
сърби 6
бошняци 0
други 8

ЛичностиРедактиране

 
Гаврил Иванов от Пехчево, деец на ВМОРО, фелдшер в четата на Христо Чернопеев[11]

От Пехчево са Георги Кьосев, Стоян Кантуров и Стоян Вардарски – видни дейци и войводи на ВМОРО и ВМРО. Атанас Раздолов е деец на левицата на ВМОРО и ранен македонист. Владимир Бъчваров е виден български лекар, а Йован Андонов е политик от Северна Македония, вицепремиер.

БележкиРедактиране

  1. Археолошка карта на Република Македонија, Том 2, Скопје, МАНУ, 1996.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 190 – 191.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 228.
  4. а б Лельова, Росица. Българските градски общини в Македония 1878 - 1903. ИК „Гутенберг“, 2016. ISBN 978-619-176-089-3. с. 92.
  5. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 140 – 141. (на френски)
  7. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 241.
  8. ДВИА - В. Търново, Ф. 39, оп. II, а.е. 546, л. 51.
  9. Андон Атанасов Костовски от Пехчево, Вардарска Македония – „Молба за народна пенсия, Животописна бележка; Удостоверение от Българското министерство на войната; Удостоверение от Пехчевското градско управление“, Пехчево, 1943 година, www.strumski.com
  10. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  11. Илюстрация Илинден, 1930, бр. 27, стр. 9.