Конвенция за опазване на подводното културно наследство: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
преп
+шаблон
Ред 1:
{{Международно споразумение
| име = Конвенция за опазване на подводното културно наследство
| пълно име =
| картинка =
| пояснение =
| вид = [[Конвенция (право)|конвенция]]
| подписан = 2 ноември 2001 г.
| място = [[Париж]], [[Франция]]
| в сила от = 2 януари 2009 г.
| условия =
| изтичане =
| страни по акта =
| подписали =
| страни =
| ратифицирали = 71
| депозитар = Генерален директор на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура
| език = арабски, английски, китайски, френски, испански и руски
}}
'''Конвенцията за опазване на подводното културно наследство''' ({{lang|en|Convention on the Protection of the Underwater Cultural Heritage}}) е договор, приет на 2 ноември 2001 година от Генералната конференция на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура ([[ЮНЕСКО]]).<ref name="text">[http://www.unesco.org/new/en/culture/themes/underwater-cultural-heritage/2001-convention/official-text/ Underwater Cultural Heritage: Text of the 2001 Convention]. UNESCO. Последен достъп: 23.04.2022.</ref>
 
Конвенцията има за цел да съхрани „всички следи от човешко съществувание от културно, историческо или археологическо естество, които са частично или изцяло потънали, периодично или постоянно, от минимум 100 години“. Член 1 на Конвенцията дефинира обхвата ѝ за закрила на останки от [[корабокрушение|корабокруширали]] плавателни съдове, потопени под вода градове, [[праистория|праисторически]] артефакти, съкровища, места за [[жертвоприношение|жертвоприношения]] и [[погребение|погребения]], старинни пристанища, които лежат на океанското дъно и т.н.
 
Опазването на подводното [[културно наследство]] е от значение, тъй като позволява възстановяването на множество исторически събития. Като част от мисията си да провежда научни изследвания и да предоставя знание за важността на подводното културно наследство, ЮНЕСКО се стреми да съхрани такаиватакива места за благото на настоящите и бъдещите поколения. Конвенцията предлага обичайната международна правна рамка за повишаване на информираността и търсене на средства за борба с незаконното [[иманярство]] и [[пиратство]] в открито море. Тъй като ЮНЕСКО е международна организация, страните-членки, ратифицирали Конвенцията, се задължават да работят за съхраняването на подводното културно наследство съгласно техните юрисдикции и в [[открито море|международни води]].
 
Конвенцията за опазване на подводното културно наследство е [[Ратификация|ратифицирана]] от [[Република България]] със закон, приет от [[39 Народно събрание|39-то Народно събрание]] на 10 септември 2003 г., в „[[Държавен вестник]]“, бр. 84 от 23.09.2003 г.<ref>[http://unesco-bg.org/file_store/konventsiya_podvoddno_nasledstvo.pdf Конвенция за опазване на подводното културно наследство]. Национална комисия за ЮНЕСКО – България. Последен достъп: 23.04.2022.</ref> Към април 2022 година, договорът е ратифициран от общо 71 държави.<ref>[https://en.unesco.org/underwater-heritage/2001 UNESCO 2001 Convention: States Parties to the 2001 Convention]. UNESCO. Последен достъп: 23.04.2022.</ref>