Бесвина: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 22:
Селото се споменава за пръв път в [[Османски дефтер от 1530 година|османски дефтер]] от 1530 година под името ''Бесвиня'' с 12 семейства.<ref>{{Дефтер 1530|114}}</ref> В XIX век Бесвина е чисто българското село и е известно като убежище на хайдути и разбойници. [[Александър Синве]] ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Бесфина'' (Besphina) живеят 600 гърци.<ref>{{Синве|56}}</ref> В 1889 Стефан Веркович („[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“) пише, че в селото живеят 70 [[българи|български]] семейства (373 души).<ref>{{Веркович}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Безвиния'' (Bezvinia) е посочено като село в Костурска каза с 52 домакинства със 165 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|108-109}}</ref>
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година в ''Бесвиня'' живеят 390 жители българи.<ref>{{МЕС|242}}</ref>
В края на 1903 година българският владика [[Григорий Пелагонийски]], придружаван от [[Наум Темчев]] и [[Търпо Поповски]], пристигат в Костурско, за да раздават помощи на пострадалото при потушаването на Илинденското въстание население. През декември в Бесвина са посрещнати от цялото население. Темчев пише:
{{цитат|Цѣло село посрѣщаше дѣдо владика. Никѫдѣ не видѣхъ толкова оголѣло население, както въ Бѣсвиня. Селянитѣ обясняваха, че войски стояли 20 дни около селото и съвършено сѫ го ограбили. За Бѣсвиня помощи не бѣха прѣдвидени, понеже не бѣ изгорено.<ref>{{Недин|89}}</ref>}}
Всички българи християни в селото са под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. Според гръцки данни в 1904 година в селото има 189 екзархийски семейства.<ref>[http://georgedm.no-ip.org/index.php?option=com_content&task=view&id=864&Itemid=369 Μπέσφινα]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Безсвини'' има 576 българи екзархисти и функционира българско училище.<ref>{{Бранков|170-171}}</ref> През 1906 година е построена нова сграда на българското училище.<ref>{{МА40|42}}</ref>
По време на [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] Бесвина е ограбено, но не и опожарено. Убити са Тасе Ставров, Тасе Димев, Стоян Станков, Мильо Янков и Мильо Колев.<ref>{{cite journal | last = Темчевъ | first = Н | authorlink = Наум Темчев | coauthors = | year = 1943 | month = януарий | title = Жертвитѣ при потушаване на Илинденското възстание | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = Илинденска организация | location = | volume = 1 | issue = 141 | pages = 16 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_15_issue_1.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref>
| |||