|
| портрет-описание =
| роден-място = [[Габрово]], [[Османска империя]]
| починал-място = [[Габрово]], [[България]]
| вложки = {{Личност/Бизнесмен
| област =
== Биография ==
ЗавършваРоден е през 1838 година в Габрово. Син е на местния свещеник поп Христо Попилиев Райчев и на Елена Попвелчева Грудова (1812–18.), сключили брак през 1830 година. Баща, преди да бъде ръкоположен за свещеник, е [[Сапунджийство|сапунджия]]. Има двама братя Илия Попхристов (1832 – 1882) и [[Иван Попхристов]] (1843 – 1868), и две сестри Мария Попхристова (1835 – неизвестна) и Рада Попхристова (1840 – неизвестна). Вуйчо му [[Иван Грудов]] е заможен търговец в [[Букурещ]], сподвижник на [[Георги Раковски]] и активен участник в емигрантските революционни организации. Райчо Попович завършва габровското взаимно училище. На 12-годишна възраст избягалбяга при свой братовчед сапунджия в [[Плоещ]], [[Румъния]]. Чиракува при него в продължение на няколко години, след което става самостоятелен занаятчия и успява да натрупа капитал. Открива голямо предприятие за фиде и макарони. Закупува земя за откриване залежи на нефт. Прави съдружие с френски инвеститори за експлоатацията на открития нефтен извор. Поради неспазване на клаузите в съдружието, Райчо Попович завежда дело срещу тях. Негов защитник е големият юрист [[Леон Гамбета]]. ▼Роден е през 1838 г. в Габрово.
През 1860 година при него отива по-малкият му брат Иван (Ванката) Попхристов, когото по-късно изпраща в [[Москва]] да учи. През 1860-те години в къщата на Райчо Попович се събират български емигранти, живеещи в Румъния. Попович взима активно участие в свалянето на румънския княз [[Александру Йоан Куза|Куза]].
Той е син на местния свещеник поп Христо Попилиев Райчев и на Елена Попвелчева Грудова (1812–18.), сключили брак през 1830 г. Неговият баща, преди да бъде ръкоположен за свещеник, е бил [[Сапунджийство|сапунджия]]. Има двама братя Илия Попхристов (1832–1882) и [[Иван Попхристов]] (1843–1868), и две сестри Мария Попхристова (1835–неизв.) и Рада Попхристова (1840–неизв.). Братът на майка му, [[Иван Грудов]], е заможен търговец в [[Букурещ]], сподвижник на [[Георги Раковски]] и активен участник в емигрантските революционни организации.
ЕдинТой е един от инициаторите за създаването на [[Български революционен централен комитет|Българския революционен комитет]] в Букурещ. Приятел е с [[Хаджи Димитър]] и [[Стефан Караджа]]. Дарява 3500 [[жълтици]] ([[минц]]ове) и открива клон на революционния комитет в Плоещ. Снабдява четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа с „игленки“ пушки и патрони от [[Русия]], а четниците с униформи. След преминаването на [[Дунава]] на [[чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа|четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа]] Попович е арестуван от румънските власти и прекарва около половин месец в затвора.<ref> {{Маркова , Зина.3|54 Четата- от 1868 година, Издателство на БАН, София 1990, с. 54-55, 130 .}}</ref> ▼▲Завършва габровското взаимно училище. На 12-годишна възраст избягал при свой братовчед сапунджия в [[Плоещ]], [[Румъния]]. Чиракува при него в продължение на няколко години, след което става самостоятелен занаятчия и успява да натрупа капитал. Открива голямо предприятие за фиде и макарони. Закупува земя за откриване залежи на нефт. Прави съдружие с френски инвеститори за експлоатацията на открития нефтен извор. Поради неспазване на клаузите в съдружието, Райчо Попович завежда дело срещу тях. Негов защитник е големият юрист [[Леон Гамбета]].
През 1860 г. при него отива по-малкият му брат Иван (Ванката) Попхристов, когото по-късно изпраща в [[Москва]] да учи.
Райчо е голям родолюбец и патриот. През 1860-те години в неговата къща са се събирали български емигранти, живеещи в Румъния.
Взел е активно участие в свалянето на румънския княз [[Александру Йоан Куза|Куза]].
▲Един от инициаторите за създаването на [[Български революционен централен комитет|Българския революционен комитет]] в Букурещ. Приятел е с [[Хаджи Димитър]] и [[Стефан Караджа]]. Дарява 3500 [[жълтици]] ([[минц]]ове) и открива клон на революционния комитет в Плоещ. Снабдява четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа с „игленки“ пушки и патрони от [[Русия]], а четниците с униформи. След преминаването на [[Дунава]] на [[чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа|четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа]] Попович е арестуван от румънските власти и прекарва около половин месец в затвора.<ref>Маркова, Зина. Четата от 1868 година, Издателство на БАН, София 1990, с. 54-55, 130.</ref>
Като апостол два пъти е идвал в България. Той е първият човек, донесъл в Габрово голяма петролна лампа, която била окачена за осветление под голямата стряха на откритата [[нартекс|артика]] на черквата „Света Троица“.
Голяма част от натрупаното състояние изхарчил за организиране четите на [[Хаджи Димитър]] и [[Стефан Караджа]].
По времето на [[Васил Левски]] развива активна революционна дейност. През 1876 г. със значителни средства подпомага четата на [[Христо Ботев]], а след това българските доброволци в [[Сръбско-турска война (1877 – 1878)|Сръбско-турската война]].
Започва работа като съдия и е народен представител в [[Учредително събрание|Учредителното Народно събрание]] ([[1879]] г.) в [[Търново]].
НаУмира на 24 март 1884 г. умирагодина в Габрово.
За заслугите му към Отечеството черпим информация от следните исторически извори:
| 