Максим Горки: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Lip010101 (беседа | приноси)
Ред 44:
С романа си „[[Майка (Максим Горки)|Майка]]“, Горки става основоположник на [[социалистическия реализъм]] в руската литература. Създава легендарно-героични и романтични образи – „''Старицата Изергил''“, „''Песен за сокола''“, „''Песен за буревестника''“. Автор на романите „''Тома Гордеев''“, „''Майка''“, драмата „''[[На дъното]]''“. На неговото перо принадлежат литературните статии и портрети за [[Пушкин]], [[Лев Толстой]], [[Сергей Есенин]], [[Тарас Шевченко]]. Помага на [[Алексей Николаевич Толстой|Алексей Толстой]], [[Михаил Пришвин]] и [[Владимир Маяковски]] да се утвърдят.
 
Той еси кореспондира с професора [[Томаш Масарик|Т. Г. Масарик]], който го посещава на остров Капри през 1912. По време на революцията през 1917 г. се срещат в Санкт-Петербург. <ref>PRECLÍK, Vratislav. Masaryk a legie (Masaryk and legions), váz. kniha, 219 pages, first issue vydalo nakladatelství Paris Karviná, Žižkova 2379 (734 01 Karviná-Mizerov, CZ) ve spolupráci s Masarykovým demokratickým hnutím (in association with the Masaryk Democratic Movement, Prague), 2019, ISBN 978-80-87173-47-3, pp.17 – 25, 33 – 45, 70 – 96, 100 – 140, 159 – 184, 187 – 199, 200</ref>
 
През 1930-те години той създава пиесите „''Егор Буличов и другите''“, „''Васа Железнова''“. Започва да публикува романа-епопея „''Животът на Клим Самгин''“. Създава и редактира много списания и литературни поредици. Организира издателство „''Световна литература''“.
Ред 54:
Горки приема и се връща в Съветския съюз. Неговото пристигане в Русия е съпроводено от екстравагантни празненства. От този момент неговият живот става съвсем различен. Той се оказва в среда на висши болшевики.
 
Горки умира през 1936 г. след силна простуда и заболяване. При аутопсията се изяснява, че белите му дробове са били „в ужасяващо състояние".състояние“.
 
== Източници ==