Комптън (гама-обсерватория): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
+ш превод; +изт |
||
Ред 1:
{{в инкубатора}}
{{Космически полет
|категория =
|име = Обсерватория за гама лъчи „Комптън“
|картинка = CGRO s37-96-010.jpg
Line 10 ⟶ 9:
|космодрум =
|ракета-носител = [[Космическа совалка]] „Атлантис“
|дата и час на приземяване = 4 юни 2000
|място на приземяване = изгаря в атмосферата
|екипаж =
|престой в космоса =
|орбити =
}}
'''Обсерватория за гама лъчи „Комптън“''' ({{lang|en|Compton Gamma Ray Observatory (CGRO)}}),
В края на 60-те и началото на 70-те години на XX век сателитите, построени за откриване на ядрени експлозии чрез излъчени гама лъчи,
16-тонният сателит е изстрелян с космическата совалка „Атлантис“ на 11 април 1991 г. На обсерваторията се намират четири основни телескопа (Burst and Transient Source Experiment (BATSE), Oriented Scintillation Spectrometer Experiment (OSSE), Imaging Compton Telescope (COMPTEL), Energetic Gamma Ray Experiment Telescope (EGRET))<ref name="NASA">{{Цитат уеб | заглавие = Gamma-Ray Astronomy in the Compton Era:The Instruments| автор = | труд = heasarc.gsfc.nasa.gov | дата = | достъп_дата = 26 юни 2022 | уеб_адрес = https://heasarc.gsfc.nasa.gov/docs/cgro/epo/brochures/compton/bro5.html |lang=en | цитат = }}</ref> и други специализирани помощни инструменти и детектори. Измервателните уреди обхващат безпрецедентно голям енергиен диапазон от шест порядъка на [[електромагнитен спектър|електромагнитния спектър]]: от 20 keV до 30 GeV .
▲В края на 60-те и началото на 70-те години сателитите, построени за откриване на ядрени експлозии чрез излъчени гама лъчи, дадоха много фалшиви съобщения. Беше осъзнато, че моментни случайни „изблици“ на гама-лъчение преминават през Слънчевата система от други източници. Основната цел на CGRO беше да определи дали тези изблици на гама-лъчи са в Галактиката на Млечния път и са с умерена енергия или са в отдалечени галактики и с екстремна енергия.
Чрез инструментите на CGRO се наблюдава, че изблиците на гама-лъчи са разпръснати равномерно по небето. Това доказа, че изблиците са на космологични разстояния, защото, ако бяха от събития в галактиката Млечен път, те щяха да се появят предимно в галактическата равнина. Този резултат (когато се интегрира с данни от по-късни сателити като италианско-холандския BeppoSAX и с наблюдения
▲16-тонният сателит е разположен от космическата совалка на 11 април 1991 г. Четири уреда обхващат енергийния диапазон от 20 keV (килоелектронволта или хиляда електронволта s) до наблюдаваната граница от 30 GeV (гигаелектронни волта или милиард електрон волта). Спектрометър измерва гама лъчите в диапазона 0,5 – 10 MeV (мегаелектронни волта или милиони електронволта) от оптичната светкавица, получена при преминаването им през сцинтилационен детектор. Спектрометърът има лоша пространствена разделителна способност, но чрез измерване на спектрални линии от радиоактивен разпад той може да идентифицира химичния съставна източниците на гама-лъчи. Две равнинни редици сцинтилационни детектори, разположени на разстояние 1,5 метра, осигуряват небесни изображения с ъглова разделителна способност 2°, което е отлично за телескоп при тази енергия. Осем други сцинтилационни детектора (по един във всеки ъгъл на сателита), които са чувствителни от 10 keV до 2 MeV, са имали достатъчна временна разделителна способност, за да проследят „кривата на светлината“ на гама-лъчи с продължителност само няколко милисекунди. В допълнение, телескоп, включващ искрова камера, която е с порядък по-голяма и по-чувствителна от която и да е преди полет, картографира небето при енергии от 1 – 30 MeV.
В допълнение, CGRO също
▲Чрез инструментите на CGRO се наблюдава, че изблиците на гама-лъчи са разпръснати равномерно по небето. Това доказа, че изблиците са на космологични разстояния, защото, ако бяха от събития в галактиката Млечен път, те щяха да се появят предимно в галактическата равнина. Този резултат (когато се интегрира с данни от по-късни сателити като италианско-холандския BeppoSAX и с наблюдения след избухване на оптични дължини на вълните) доказва, че изблиците са резултат от изключително силни събития в галактики, някои от които са изключително отдалечени.
След като един от [[жироскоп]]ите на CGRO се разваля през ноември 1999 г., НАСА решава да обезвреди сателита и той изгаря в атмосферата на 4 юни 2000 г., като неизгорели части от него падат в [[Тихи океан|Тихия океан]]<ref name=sfn2000>{{Cite web|url=https://spaceflightnow.com/cgrodeorbit/index.html|title=Spaceflight Now | CGRO Deorbit | NASA space telescope heads for fiery crash into Pacific|website=|lang=en}}</ref>
▲В допълнение, CGRO също направи значителни наблюдения на свръхмасивни черни дупки в активни галактики; квазари; блазари (клас новооткрити квазари, които блестят най-силно в гама-лъчите); черни дупки със звездна маса и неутронни звезди, произведени, когато звездите се унищожават при експлозии на свръхнова; и останки от свръхнова.
== Източници ==
<references />
{{превод от|en|Compton Gamma Ray Observatory|1069503246}}
{{нормативен контрол}}
[[Категория:Космически телескопи]]
| |||