Аншлус: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Мюнхенски Сговор: излишно |
→Предистория: доп |
||
Ред 7:
== Предистория ==
Когато [[Германска империя|Германската империя]] и [[Австро-Унгария]] се разпадат през 1918 г., Австрия остава като малка държава с временно възприетото име ''Deutschösterreich'' („Германско-Австрия“), като огромното мнозинство от [[Австрийци|австрийските германци]] искат да се присъединят към Германия. Въпреки това споразуменията на победителите от Първата световна война (Версайският договор и [[Сенжерменски договор|Договорът от Сен Жермен]]) категорично забраняват съюза между Австрия и Германия, както и името „Германо-Австрия“, което след появата на Първата република Австрия през септември 1919 г. става „Австрия“. Конституциите както на [[Ваймарска република|Ваймарската република]], така и на Първата австрийска република включват целта за обединение, подкрепяна от демократичните партии. Възходът на Хитлер обаче помрачава ентусиазма за подобен план.
След 1936 г. назрява обществена нагласа за обединение на Германия и Австрия в държавна структура под общо нацистко управление. Накърненото национално самочувствие на германските народи след Първата световна война избуява в няколко неефективни спонтанни митинга, незавършили с промяна на политическата конюнктура.
Към началото на 1938 г. Хитлер е консолидирал властта си в Германия и е готов да приложи този отдавна лелеян план. Зимата на 1937/38 година преминава в координирани подготовки на драматичен процес на обединение и сливане, наречен по-късно „Аншлус“. Хитлеровата администрация, в т.ч. и военна, е натоварена с предначертаване на плановете за инвазия в Австрия и евентуални бойни действия. Нагласата в германската армия е за мирно разрешение, но готовността е за употреба на всякакви средства. Предварително са отстранени политически неудобните фигури в армейското командване – фаворизираният от войската генерал [[Валтер фон Браухич]] и министърът на въоръжението генерал [[Вернер фон Бломберг|фон Бломберг]], компрометирани и отстранени от [[Хитлер]] и [[Херман Гьоринг|Гьоринг]].
Австрийският канцлер [[Курт Шушниг]] се обръща към [[Чехословакия]], [[Кралство Югославия|Югославия]] и [[Кралство Румъния|Румъния]] ([[Малка Антанта|Малката Антанта]]). Хитлер реагира остро. През януари 1938 г. [[Австрийски националсоциализъм|Австрийската нацистка партия]] прави опит за [[държавен преврат]], след което някои нацисти са хвърлени в затвора. Хитлер извиква Шушниг в [[Берхтесгаден]] през февруари и настоява, под заплаха от военни действия, канцлерът да освободи затворниците и да им позволи да участват в правителството. Шушниг се подчинява и назначава пронацисткия адвокат [[Артур Зайс-Инкварт]] за вътрешен министър. За да предотврати намесата на Хитлер и да запази независимостта на Австрия, Шушниг насрочва [[референдум]] за 13 март. Хитлер иска плебисцитът да бъде отменен. [[Имперско министерство на народното просвещение и пропагандата|Германското министерство на пропагандата]] публикува съобщения в пресата, че в Австрия са избухнали бунтове и че голяма част от австрийското население призовава германските войски да възстановят реда. На 11 март Хитлер изпраща [[ултиматум]] на Шушниг, изисквайки той да предаде цялата власт на австрийските нацисти или ще има инвазия. Британският посланик в Берлин [[Невил Хендерсън]] регистрира протест пред германското правителство срещу използването на принуда срещу Австрия. Шушниг, осъзнавайки, че нито Франция, нито Обединеното кралство ще го подкрепят, подава оставка в полза на Зайс-Инкварт, който след това призовава германските войски „да възстановят реда“.
== Тактика на похода ==
| |||