Българска телеграфна агенция: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
TedMBot (беседа | приноси)
Ред 27:
След прокомунистическия [[Деветосептемврийски преврат]] от 1944 г. ръководството на агенцията е сменено. Дирекцията на печата е подчинена на [[Министерство на пропагандата|Министерството на пропагандата]], но БТА остава в рамките на МВРИ. През 1951 г. двете служби са обединени под името БТА и са пряко подчинени на [[Министерски съвет|Министерския съвет]]. През 1958 г. от БТА се отделя Издателство на чужди езици, което през 1967 г. е преобразувано в агенция [[София-прес]]. През 50-те години служителите на агенцията бързо нарастват и от 77 през 1944 г. (за цялата Дирекция по печата) през 1958 г. те са вече 325 души.<ref name="БДИ"/>
 
По време на различните режими е заставена да отразява строго държавните възгледи по един или друг [[политика|политически]] проблем. В началото на демократичните промени след 1989 година често става заложник на различни доминиращи политически интереси. На [[29 юни]] [[1994]] година 36-оXXXVI [[Народнонародно събрание]] приема законодателно статута на БТА, който я определя като независима институция, с възможност за собствена издръжка, като намесата на [[държава]]та се свежда до определена и гласувана от НС субсидия, също така директорът на БТА се избира от Българския парламент.
[[Файл:Maxim-Minchev-20110120.jpg|мини|180п|[[Максим Минчев]] – генерален директор на БТА (2003 – 2020)]]