На 30 май 2008 г. [[40XL Народнонародно събрание]] приема със закон за ратифициране (а от 15 юни същата година е в сила за [[Република България]]) ''Конвенция № 102 на [[Международна организация на труда|Международната организация на труда]] за социална сигурност (минимални стандарти)'' от 1952 г. Социална сигурност по смисъла на [[Социална конвенция|конвенцията]] означава полагане на постоянни усилия от страна на държавата, за да покрие неблагоприятните последици от настъпването на осигурителните събития, които се определят като „социални рискове“ по смисъла на конвенцията. Тези усилия могат да се изразяват в провеждането на различни [[политика|политики]], които обаче да доведат до целения резултат по изискването на конвенцията - социална сигурност адресирана към потребителя на [[осигурително право|осигурителното право]].
Конвенция № 102 покрива деветте основни групи обезщетения:
