Петко Горбанов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
TedMBot (беседа | приноси)
Ред 33:
 
== Биография ==
Петко Горбанов е роден на 17 февруари 1846 г. в град [[Елена]] в семейството на търговеца Васил Горбанов. Завършва училището в Елена. След това пребивава в Киев, където се дипломира в Духовната академия. През 1864 г. постъпва в [[Робърт колеж]] като пръв негов български възпитаник<ref name="ReferenceA">Палангурски, Милко. „Учредителите. Участниците в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II.–16.IV.1879 г.“, София, 2014 г., с. 92</ref>. Завършва през 1868 г., като до 1872 г. е учител по български език там. След това става учител в Пловдив (1872 – 1874) и Елена (1874 – 1876).
 
Престоят му в [[Цариград]] освен като учащ е и свързан с преподавателска дейност – лектор по български език. Във вестник [[Македония (1866 - 1872)|„Македония“]] от 1871 година, брой 30, издаден под редакцията на [[П. Р. Славейков]], е направено обяснение:
Ред 46:
В навечерието на Освободителната война (1877 – 1878 г.) събира подробни сведения за нуждите на руската армия в предстоящите ѝ бойни действия на Балканите. Познавайки добре обстановката и извършвайки щателен анализ на военно–политическите и физико–географски дадености в българските земи в навечерието на войната, Петко Горбанов прави извода, че най-подходящото място за преминаване на река Дунав от руската армия е в участъка Зимнич – Свищов. Докладва своето предложение и съображенията си за него на руското командване. Последвалото форсиране на река Дунав при Зимнич – Свищов доказва, че предложението му е прието.
 
По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] съдейства на руското командване като разузнавач. Изпраща дописки за бойните действия на френската агенция „Хавас“ и руския вестник „Голос“. Народен представител в Учредителното събрание от Търновски окръг и секретар на Събранието, 1I ОНС, 2II ОНС, 2II ВНС, 3III ВНС, 8VIII ОНС, 9IX ОНС (подпредседател).<ref>Палангурски, Милко. „Учредителите. Участниците в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II.–16.IV.1879 г.“, София, 2014 г., с. 92<name="ReferenceA"/ref>
 
Награден от руското командване с орден „Св. Станислав“, III степен (1878).
Ред 62:
Автор на „Малък наръчник за изучаване на български език“, написан на френски език през 1880 година.
 
Подпредседател на [[9IX Обикновено Народно събрание|9-ото Обикновенообикновено народно събрание]] (1896 – 1898).
 
Умира на 9 февруари 1909 година в София.